Да не се допуска промяна в Закона за подземните богатства, която въвежда нови методики за определяне на концесионните плащания. За това настояват от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и Българската минно-геоложка камара (БМГК) в становище по проекта за държавен бюджет за 2026 г., изпратено до председателя на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание Делян Добрев, председателя на Комисията по енергетика Павела Митова, министъра на финансите Теменужка Петкова и министъра на енергетиката Жечо Станков.
Според бранша подобни мерки са "неправилни и незаконосъобразни" и застрашават инвестиционната среда и бъдещото развитие на сектора. От КРИБ и БМГК настояват спорните текстове да бъдат оттеглени и диалогът с бранша да бъде незабавно възстановен.
От КРИБ подчертават, че предложенията се внасят без обществено обсъждане и без необходимите консултации със заинтересованите страни. Повод за реакцията е предложение на народни представители, според което методиките за определяне на концесионните такси трябва да бъдат включени пряко в Закона за подземните богатства и да се прилагат за всички действащи договори без изключение и независимо от датата им на подписване.
Работодателите припомнят, че според Закона за държавния бюджет за 2025 г. Министерството на енергетиката е трябвало да публикува за обществено обсъждане проект на нова наредба за концесионните плащания и да внесе проект за изменения в Закона за подземните богатства. Въпреки проведената работа и участието на БМГК в специална работна група, проектът на наредбата не е публикуван, а браншът не е получил обяснение за забавянето.
В позицията си работодателите отхвърлят твърденията на администрацията, че приходите от действащите концесии могат да бъдат удвоени чрез едностранно увеличение на таксите. Според тях такива изводи не се основават на реални анализи. Те отбелязват, че всеки договор за концесия съдържа ясни параметри за дължими плащания, които се извършват ежегодно, включително при липса на добив.
)