Каспаров предупреди американците, че Тръмп приватизира свободата им

Така изглеждат нещата, предупреждава Каспаров, когато една демокрация губи своя имунитет.

А ето и есето на тринадесетия световен шампион. В пълния му вид:

Ресурсите, идеите, тежестта на закона, всичко това принадлежи на лидера, на един-единствен човек. Привилегии (като помилвания) се раздават по негово усмотрение.

Съвременна Русия е точно такава държава.

________________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Има един момент… една точка във времето, която идните поколения могат да посочат и да кажат: ето от този момент нататък започна да се случва…

На мястото на многоточието може да стои нещо хубаво, но може да стои и нещо отвратително (като онова, за което предупреждава бившият световен шампион по шах Гари Каспаров в следващите редове).

Когато пиша за Каспаров, предпочитам да е нещо свързано с шах, разбира се; да е нещо, свързано с постиженията на тринадесетият световен шампион. Само че този текст не е такъв. Да… за съжаление.

„Точката“, за която споменах, в този случай е повратната точка, бележеща всеки разпадащ се модел на държавност за последните 100 години. Моментът, в който маската пада. Момент, в който институции, баланси, конституционен ред, всичко това вече не съвпада със значението на самите тези думи.

В есето си „The Privatization of American Power“, Гари Каспаров твърди, че точно до този момент са стигнали Съединените щати. И това не е просто поредният бурен политически цикъл, а е системно делегиране на държавната власт на милиардери и частни интереси.

Трябва да знаете нещо за Каспаров. И то е, че според него най-важната идея на XX век е била, че правителствата упражняват сила в името на обществото. А идеята на XXI век (поне в авторитарната ѝ версия) е да се замени този модел с неофеодален ред (в който властта се аутсорсва). Това е предупреждение, което той държи светът да научи. Това е тема, по която той често говори и пише.

Преди да продължим, ще трябва да отговорим на скептично цъкащите с език, които се чудят защо Каспаров трябва да бъде слушан за нещо друго, различно от шаха. Ето защо:

След оттеглянето си от професионалния шах през 2005 г. той се превръща в едно от най-ярките лица на демократичната опозиция срещу Владимир Путин. Каспаров основава фондация за правата на човека заедно с Тор Халворсен и остава председател на борда ѝ. Той е и създател на „Форума за свободна Русия“ – международна платформа за руските демократични изгнаници.

След преследване от страна на Кремъл, многократни арести и заплахи, Каспаров напуска Русия през 2013 г. и живее в изгнание. Днес е един от най-влиятелните критици на путинския режим и водещ глас в глобалната борба срещу авторитаризма по света(!), публикувайки редовно анализи за демокрацията, сигурността и технологичните рискове.

Най-важното: познава механизмите на диктатурата отвътре.

Та, да продължим.

Това, което го тревожи, е, че Америка, някога главният защитник на демократичните норми, започва да играе по правилата, срещу които някога се е борила.

Както отбелязва Каспаров, САЩ проявяват симптоми, характерни за разпадащи се демокрации: превземане на държавната власт от частници, свиване на публичните институции, разрастване на частни структури за „прилагане на ред“, нормализиране на управление чрез укази или прищявки.

Старият авторитарен модел (сталинисткият, маоисткият) се стремеше да погълне всичко в държавата. Новият модел заменя това със стратегически аутсорсинг.

Не ти трябва Министерство на цензурата, ако можеш да принуждаваш или стимулираш частни платформи да вършат работата.

Не ти трябва тайна полиция, ако можеш да разчиташ на приятелски милиции, наемници или онлайн тълпи (водени за носа).

Не ти трябва да променяш конституцията, ако можеш просто да я игнорираш… сигурен, че лоялистите няма да приложат закона.

„Приватизацията на властта. В няколко от моите колонки споменавам бегло тази идея.

Скорошното помилване от страна на Доналд Тръмп на Чангпенг Жао (криптомилиардер с бизнес връзки със семейството на президента) я върна в новините и е време да я разгледаме по-задълбочено.

Сега ще стана малко академичен в изказа, но запазете търпение.

В много държави властта е вложена в институциите. Тези държави могат да бъдат демокрации, в които правомощията се дават от конституцията на различни клонове на властта. Или могат да бъдат недемокрации като Съветския съюз, където израснах – там властта беше съсредоточена в партията и управлявана чрез политбюро.

В Русия имахме един виц за Владимир Путин, когато за първи път дойде на власт. Казвахме, че режимът на Путин е невероятна комбинация от Карл Маркс и Адам Смит: разходите национализирани, печалбите приватизирани.

Почти от момента, в който встъпи в длъжност, руският президент започна да се меси в бизнеса – накланяйки везните в полза на приятели и наказвайки политически врагове.

В първите дни на втория мандат на Тръмп, когато Илон Мъск и DOGE вилнееха из федералната бюрокрация, някои отхвърляха предупрежденията ми за авторитарен завой в Америка. „DOGE просто намалява държавния апарат“, настояваха добронамерени (и някои не толкова добронамерени) мои читатели. „Защо един авторитарен лидер би направил държавата по-малка, би намалил държавните институции?“

Нямам нищо против идеята за по-ефективна администрация, а федералното правителство на САЩ със сигурност можеше да понесе малко оптимизация.

Но на хората, които наивно защитаваха „смаляването“ на държавата, не им хрумна, че властта, отнета от други части на Вашингтон, щеше да бъде пренасочена и концентрирана в офиса на президента. Че Тръмп ще наложи партийни и идеологически тестове с безочлива откритост. Че синовете на Тръмп ще печелят от името и позицията на баща си чрез доходоносни криптосделки (припомнете си последното президентско помилване).

И всичко това се случва, докато Тръмп е здраво настанен в един кабинет, който днес е много по-могъщ, отколкото беше едно поколение по-рано.

Тук трябва да кажем, че предшествениците на Тръмп носят немалка отговорност. През последните десетилетия – и особено след 11 септември – президентството натрупа все по-обширни правомощия. В много случаи именно Конгресът улесни тази тенденция, предоставяйки на президента различни извънредни и разширени правомощия. Днес Доналд Тръмп злоупотребява с тях, но именно Бил Клинтън, Джордж Буш-младши, Барак Обама и Джо Байдън натрупаха тази власт.

Трябва да бъдат въведени нови ограничения – не основани на добра воля и традиция (все пак светът научава колко струва традицията… и отговорът е: не много!). Американците се довериха на своите лидери, вярвайки погрешно (може би инстинктивно), че тези лидери ще олицетворяват характера на бащите-основатели. Но този оптимизъм – или наивност? – никога не е съответствал на реалността. Самите основатели на САЩ не са го очаквали.

Както Бенджамин Франклин предупреди през 1787 г.: „Първият човек на кормилото ще бъде добър. Никой не знае какъв ще бъде следващият“.

Ако американската демокрация преживее настоящите изпитания, президентството трябва да бъде преработено така, че да обърне приватизацията на властта.

Правилата, регулиращи изпълнителната власт, трябва да бъдат пренаписани, не за да защитят един Джордж Вашингтон, а за да ограничат един Доналд Тръмп“.