Въпреки това те не разкриха подробности как планират да разрешат дълбоките разногласия между Москва и Киев, а европейските съюзници остават предпазливи, написа Financial Times.
Съкратен план и остри реакции
Натискът от страна на САЩ за прекратяване на конфликта вече се отрази на пазарите – акциите на европейските отбранителни компании паднаха с повече от 2% в понеделник.
Ясни послания от Брюксел и Москва
Разделение във Вашингтон и европейско контрапредложение
Междувременно европейските дипломати, притеснени, че Тръмп може да оттегли американската подкрепа, се подготвят за нови срещи. „Опитваме се да измислим нещо, което да мине за контрапредложение“, каза един дипломат.
На срещите в Женева, освен американските и украинските представители, водени от Андрий Ермак, участваха и съветници по национална сигурност от Франция, Германия, Обединеното кралство и ЕС.
След уикенд на интензивни преговори в Женева американски и украински представители съобщиха за значителен напредък в изготвянето на мирен план за прекратяване на войната с Русия.
Американският президент Доналд Тръмп пръв изрази оптимизъм. „Наистина ли е възможно да се постига голям напредък в мирните преговори между Русия и Украйна??? Не вярвайте, докато не видите, но може би се случва нещо добро“, обяви той в понеделник сутринта в своята социална мрежа Truth Social.
Държавният му секретар Марко Рубио беше още по-директен, като заяви след неделните разговори, че е постигнат „огромен“ напредък и че е „много оптимистичен“ за скорошно споразумение. Той добави, че окончателният текст трябва да бъде одобрен от Володимир Зеленски и Тръмп, преди да бъде изпратен в Москва.
Според източници, запознати с дискусиите, мирният план е съкратен от 28 на 19 точки. Макар да не се уточнява какво е премахнато, известно е, че европейските лидери по-рано изразиха загриженост относно части, засягащи санкциите и замразените руски активи, считайки ги за компетенция на ЕС.
В съвместно изявление САЩ и Украйна определиха разговорите като „конструктивни“, но зад кулисите нараства безпокойството. Финландският президент Александър Стуб нарече преговорите „стъпка напред“, но предупреди, че „основните въпроси остават нерешени“.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че три елемента са ключови: „Първо, границите не могат да се променят със сила. Второ, като суверенна нация, не може да има ограничения за украинските въоръжени сили и трето, централната роля на Европейския съюз в осигуряването на мира за Украйна трябва да бъде напълно отразена.“
Първоначалният план всъщност пресичаше няколко украински „червени линии“, включително предаването на останалата част от Донецка област. От друга страна, Кремъл твърди, че не е получил никакво официално резюме от разговорите. Говорителят Дмитрий Песков заяви, че за тази седмица не са планирани срещи между американски и руски официални лица.
Целият дипломатически процес беше белязан и от объркващи послания от Вашингтон. След като оказа натиск върху Украйна да приеме споразумението, Тръмп заяви, че планът не е „окончателно предложение“ на САЩ, а Рубио според съобщенията се е опитал да се дистанцира от предложението, за да го подкрепи отново няколко часа по-късно.
Планът предизвика разделение и сред републиканците. Докато влиятелни сенатори като Мич Макконъл и Линдзи Греъм го критикуват, други, като Ерик Шмит, защитават „реалистичния“ подход на Тръмп.
„Владимир Путин е убиец, изнасилвач и атентатор и не бива да правим нищо, което да му даде усещането, че е победил тук“, беше категоричен сенатор Том Тилис. „Всяко споразумение трябва да бъде споразумение, което народът на Украйна иска.“
)