Сделкаджията Доналд предлага „мир“, който гарантира следващата война

________________

___________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Всяка епоха си има своята абсурдна политическа фигура, която се хвали с „инстинкт на сделкаджия“. Няма да говорим за Мусолини и Чеушеску сега, ще прескочим направо в XXI век, който си има Доналд Тръмп. Човек, който би продал Луната за „страхотна сделка“ и би заложил Слънцето като бонус.

Но този път, в рамките на само година, Тръмп изобрети концепция, която Кремъл от десетилетия мечтае да наложи: жертвата да капитулира доброволно и да го нарече „мир“ (че да гушне Нобела по-бързо).

Новият „мирен план“, поднесен с онази познато самодоволна усмивка от Овалния кабинет, представлява дипломатическа еквилибристика, достойна за стената на срама в учебника по международно право. Планът буквално повтаря, почти дума по дума, московското желание: да се легализира заграбването на Крим и Донбас, като тези територии бъдат признати „от САЩ и други страни за законно руски“. Тоест, ако някой ден ти откраднат колата, правилното решение според Вашингтон е да подпишеш декларация, че всъщност крадецът е истинският собственик.

Но това не е всичко. Според „плана“, жертвата – Украйна – трябва да намали армията си с 40%. Да ликвидира далекобойните си оръжия. Да вдигне бялото знаме и да приеме, че агресорът получава награда, а защитилият се – наказание.

В замяна Киев ще получи „американски гаранции“. Които, ако се ръководим от Будапещенския меморандум, струват приблизително колкото обещание за диета по Коледа. Ала-бала. Един подпис, който не значи нищо в мига, в който агресорът реши да прекрачи линията.

Това не само някаква си лоша сделка и поредната тъпотия на Тръмп. Това е готов модел за следваща завоевателна война – този път не само в Европа, но и навсякъде по света, където има териториални амбиции и недовършени исторически комплекси.

Узакониш ли веднъж агресията, светът се променя. Останалите авторитарни режими гледат, кимат, пресмятат и казват: „Аха. Можело и така, значи“.

Това означава:

- Китай вижда модел за Тайван.

- Северна Корея – за Южна Корея.

- Турция започва да гледа на Кипър по друг начин.

- Сърбия си спомня как изглеждат западните карти на региона от 90-те.

Международното право е като общественото доверие – пробиеш ли го веднъж, не се възстановява особено бързо. А когато лично президентът на САЩ предлага да се узакони заграбена чужда територия, светът разбира едно: силният е прав, слабият е виновен, а договорите са хартийки за рециклиране.

Планът на Тръмп всъщност е подарък за Кремъл. Подарък, опакован толкова старателно, че човек се чуди дали Белият дом изобщо знае чии желания изпълнява. Как изглежда „мирът“ в този вариант? Русия запазва териториите, които е окупирала.

Москва получава прозрачно „да“ от Вашингтон за териториални промени със сила. Украйна се демилитаризира. А САЩ поемат ангажимент, който ще бъде нарушен при първата смяна в конгреса, администрацията или международната конюнктура.

С други думи: „Мир“, който гарантира следваща война.

Укрепени и смели от победа, авторитарните режими не се превръщат в пацифисти. Те искат още. И още. Историята го е доказвала достатъчно пъти, за да няма нужда от нов урок.

В Европа реакцията е смес от потрес, изумление и внезапно усещане за настръхване на косата. Ако Америка не желае да бъде гарант на международния ред, Европа ще трябва да се изправи сама срещу имперски амбиции – нещо, което континентът отдавна не е правил.

За държави като Полша, балтийските страни и Румъния това не е абстракция, а много лоша реалност. Че и за България, която е пълна с руснаци, с „пенсионирани“ руски военни, с цели колонии рускоговорящи по морето; която е и пълна с всякаква друга агентура, че и такава, която е директно в най-високите етажи на властта.

А България трябва да си дава сметка, че, ако международният ред се разруши, малките държави са първите, които плащат сметката.

Това, което Тръмп и Кремъл предлагат, не е „мир“, а е проект за нов световен хаос, в който държавите със сила преначертават картите, а останалите трябва да се приспособят. Има „сделки“, които не са сделки, а капитулация.

В историята винаги е имало дипломати, които бъркат капитулацията с компромис и узаконяването на агресията с „реализъм“. Но днес залогът е прекалено голям.

Да превърнеш руската агресия в „ново статукво“ и да обезоръжиш Украйна е все едно да поканиш следващата война лично. „Сделката“, която Тръмп предлага, е точно това: мир без справедливост, договор без стойност, ред без ред.

И един урок, който Кремъл внимателно научава: щом веднъж мине, ще мине и пак, и пак.