Президентът на Иран: Преместването на столицата вече не е избор, а задължение

Според политика натискът върху водните, поземлените и инфраструктурните ресурси е достигнал своя предел.

„Когато заявихме, че е необходимо да преместим столицата, дори нямахме бюджет. Ако го имахме, може би щяхме да го направим. Реалността е, че вече нямаме избор, това е задължение“, заяви президентът.

Пезешкиан изтъкна, че Техеран е изправен пред критични заплахи, сред които слягане на почвата и остър недостиг на вода.

Президентът добави, че неефективното управление, строителството по горното течение на реките и намаленият воден поток могат да доведат до необратими щети, предаде израелската медия мигнюз.

Той призова всички нива на властта да предприемат съвместни действия.

„Опазването на околната среда не е шега. Да я игнорираш означава да си подпишеш присъдата“, заяви той.

Пезешкиан допълни, че дисбалансът между наличните водни ресурси и търсенето е станал критичен.

„Можем да доставяме вода от Персийския залив, но това ще бъде скъпо“, каза той, подчертавайки, че населението и строителството в Техеран повече не могат да се разрастват.

Противниците на идеята смятат, че в условията на икономическа криза, висока инфлация и санкции Иран не може да си позволи разходи, възлизащи на десетки милиарди долари.

Иранският президент Масуд Пезешкиан обяви, че страната повече не може да отлага преместването на столицата си. Той отправи предупреждение, че тежкото екологично състояние на Техеран застрашава самото съществуване на града.

По-рано иранските власти съобщиха, че обмислят преместването на столицата на южното крайбрежие на Мекрана – регион край Оманския залив. Според официални лица този ход може да намали пренаселеността на Техеран и да облекчи натоварването върху енергийната и водоснабдителната система.

Идеята за преместване на столицата на Ислямската република се обсъжда от 1979 г., но осъществяването ѝ многократно бе отлагано поради политически разногласия и високи разходи. Сред разглежданите преди това варианти са били градовете Семнан, Кум и Исфахан.

Поддръжниците на преместването изтъкват предимствата на Мекрана, като излаза на Индийския океан и наличието на пристанището Чабахар, което е ключово за икономически проекти. Критиците обаче посочват слабата развитост на региона, заплахите за сигурността и огромната цена на преместването.