Как се отключва нимфоманията и кой е моментът, в който желанието става зависимост

Нимфоманията е дума, която от векове предизвиква любопитство, осъждане и неразбиране. В обществото тя често се използва с негативен оттенък – като етикет, натоварен със срам и предразсъдъци. Този термин, обаче, не бива да се свързва единствено с морални оценки или сензационни образи.

Зад него стои сложна комбинация от психични, емоционални и биологични фактори, които засягат не само сексуалността, но и начина, по който човек преживява себе си и връзките си с другите.

Нимфомания – какво я отключва

Нимфоманията е разговорен термин за компулсивно сексуално разстройство и се изразява в непрекъснато, прекомерно желание и сексуална възбуда, често водещо до стрес и невъзможност да се фокусираме върху нещо друго.

Думата “нимфомания” има гръцки корени – “nymphe”`(младо момиче, млада жена) и “mania” (лудост). За пръв път тя е употребена през 18-и век за назоваване на женската сексуалност.

Другият термин – сатириаза – назовава мъжката сексуалност, но е употребяван много рядко. През 18-19-и век женската сексуалност била възприемана като нещо, необходимо да бъде контролирано и ограничено. Мъжката проява на силно сексуално желание била възприемана като нещо нормално и затова терминът е много рядко използван.