Историята ни разказва, че прог рокът има своя звезден миг през 70-те години на миналия век. Тогава групи като Genesis, Yes и Jethro Tull събират верни последователи във Великобритания и Европа, където са смятани за новатори и пионери, а не както често се случва днес – за музикални самодейци с неограничено студийно време.
Една такава група, която също триумфира в този жанр, са канадците Rush.
Извън кръга на лоялните фенове, обаче, прог-рокът невинаги намира толкова топъл прием, пише Far Out Magazine.
След появата на пънка всеки, който дори леко загатвал, че е слушал албума „Aqualung“, е рискувал да бъде порицан от гневната тълпа.
Rush са една от малкото канадски рок формации, които истински прегръщат прог рока. Съчетавайки виртуозността на Led Zeppelin с психеделичното величие на King Crimson и Cream, те са ярък пример за динамиката и жизнеността на жанра.
Техният албум „2112“ е широко смятан за връх в прогресивния рок, да не говорим за по-късни парчета като „Tom Sawyer“ и „The Spirit of Radio“, които и до днес са обект на възхищение.
В интервю за The Quietus басистът на Rush, Геди Ли, е помолен да назове някои от любимите си албуми.
Оказва се, че той е огромен фен на албума на Radiohead от 1997 г. „OK Computer“ и, може би още по-неочаквано, смята британската група за върховното постижение в прог рока.
„Paranoid Android“ е широко смятана – както от фенове, така и от критици – за едно от най-големите постижения на Radiohead и за определящ момент в историята на алтернативния рок.
Нейният иновативен звук и провокиращи размисъл текстове ѝ печелят признанието на критиката и верни последователи, циментирайки статута ѝ на вечна класика в епоха, в която жанрът се бори за популярност.
Триото, съставено от признатите музикални виртуози – Геди Ли, Алекс Лайфсън и Нийл Пиърт – успява да култивира фен база, която не просто се наслаждава на пищните им звукови пейзажи, а направо ги боготвори. За тях Rush са не само най-добрата прог рок група на всички времена, но и може би най-великите музиканти, свирили някога на китарите си.
Противно на общоприетото схващане обаче, прогът сравнително бързо си връща позициите, намирайки нова аудитория чрез пост-пънк (който може да се определи и като прогресивен пънк) и арт-рок групите от края на 70-те и 80-те години. Към 90-те духът на прога е жив и здрав. Помислете за „Loveless“ на My Bloody Valentine или за Radiohead.
Обсъждайки любовта си към британската формация, Ли коментира: „За мен Radiohead продължиха традицията на групи като Yes. Те винаги са авантюристични и предизвикателни, но същевременно остават пред всички останали. Обожавам начина, по който смесват старо и ново, включително съвременни бийтове и инструменти. Но отново, подобно на Yes и Genesis, в основата на всичко стоят страхотни песни. Особено в „OK Computer“, който напълно ме запали и ми даде надежда за бъдещето. Страхотна музика във всеки смисъл на думата.“
Въпреки че Radiohead винаги са се чувствали леко неудобно от подобни сравнения, Джони Грийнууд веднъж признава, че се е опитвал да развие вкус към прога. „Беше много разочароващо, защото повечето от него е ужасен“, казва той пред списание Q. „Втълпил съм си, че прог рокът трябва да е добър, защото е привлякъл много фенове. Засега, обаче, съм преминал само през доста скучни албуми на Genesis".
Двайсет години по-късно Грийнууд разговаря с Rolling Stone за създаването на „OK Computer“. По време на разговора той признава, че е „откраднал“ няколко неща от Genesis за песента „Paranoid Android“: „Спомням си, че чух запис на Genesis и си помислих, че мелотронът звучи невероятно, затова го откраднах. Беше или от „Nursery Cryme“, или от „Selling England by the Pound“, признава той.
И добавя: „Не звучеше като никой друг клавишен инструмент. Вместо това имаше хор, и то странен, сбъркан хор. Харесва ми фактът, че нотите свършват след няколко секунди. Някакъв роднина на изобретателя се опитваше да ги произвежда отново и имаше няколко бройки. Те дойдоха с ленти, които се оказа, че са принадлежали на Tangerine Dream, което вече навлиза в територията на прога“.
,fit(1280:720))
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)