„Страхотна музика във всеки смисъл“: Геди Ли от Rush посочи най-великата прог рок група

Една такава група, която също триумфира в този жанр, са канадците Rush.

Извън кръга на лоялните фенове, обаче, прог-рокът невинаги намира толкова топъл прием, пише Far Out Magazine.

След появата на пънка всеки, който дори леко загатвал, че е слушал албума „Aqualung“, е рискувал да бъде порицан от гневната тълпа.

Rush са една от малкото канадски рок формации, които истински прегръщат прог рока. Съчетавайки виртуозността на Led Zeppelin с психеделичното величие на King Crimson и Cream, те са ярък пример за динамиката и жизнеността на жанра.

В интервю за The Quietus басистът на Rush, Геди Ли, е помолен да назове някои от любимите си албуми.

„Paranoid Android“ е широко смятана – както от фенове, така и от критици – за едно от най-големите постижения на Radiohead и за определящ момент в историята на алтернативния рок.

Нейният иновативен звук и провокиращи размисъл текстове ѝ печелят признанието на критиката и верни последователи, циментирайки статута ѝ на вечна класика в епоха, в която жанрът се бори за популярност.

Историята ни разказва, че прог рокът има своя звезден миг през 70-те години на миналия век. Тогава групи като Genesis, Yes и Jethro Tull събират верни последователи във Великобритания и Европа, където са смятани за новатори и пионери, а не както често се случва днес – за музикални самодейци с неограничено студийно време.

Триото, съставено от признатите музикални виртуози – Геди Ли, Алекс Лайфсън и Нийл Пиърт – успява да култивира фен база, която не просто се наслаждава на пищните им звукови пейзажи, а направо ги боготвори. За тях Rush са не само най-добрата прог рок група на всички времена, но и може би най-великите музиканти, свирили някога на китарите си.

Обсъждайки любовта си към британската формация, Ли коментира: „За мен Radiohead продължиха традицията на групи като Yes. Те винаги са авантюристични и предизвикателни, но същевременно остават пред всички останали. Обожавам начина, по който смесват старо и ново, включително съвременни бийтове и инструменти. Но отново, подобно на Yes и Genesis, в основата на всичко стоят страхотни песни. Особено в „OK Computer“, който напълно ме запали и ми даде надежда за бъдещето. Страхотна музика във всеки смисъл на думата.“

Въпреки че Radiohead винаги са се чувствали леко неудобно от подобни сравнения, Джони Грийнууд веднъж признава, че се е опитвал да развие вкус към прога. „Беше много разочароващо, защото повечето от него е ужасен“, казва той пред списание Q. „Втълпил съм си, че прог рокът трябва да е добър, защото е привлякъл много фенове. Засега, обаче, съм преминал само през доста скучни албуми на Genesis".

Двайсет години по-късно Грийнууд разговаря с Rolling Stone за създаването на „OK Computer“. По време на разговора той признава, че е „откраднал“ няколко неща от Genesis за песента „Paranoid Android“: „Спомням си, че чух запис на Genesis и си помислих, че мелотронът звучи невероятно, затова го откраднах. Беше или от „Nursery Cryme“, или от „Selling England by the Pound“, признава той.

И добавя: „Не звучеше като никой друг клавишен инструмент. Вместо това имаше хор, и то странен, сбъркан хор. Харесва ми фактът, че нотите свършват след няколко секунди. Някакъв роднина на изобретателя се опитваше да ги произвежда отново и имаше няколко бройки. Те дойдоха с ленти, които се оказа, че са принадлежали на Tangerine Dream, което вече навлиза в територията на прога“.