„Да възстановим истината за нашия убит колега“. „Вашингтон поуст“ за словоблудствата на Тръмп

Първо, ето какво отговориха от „Вашингтон поуст“:

______________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

След като Доналд Тръмп из*** поредното си „мнение“, с което се сложи на много богат чичко, но се изплю в лицето на свободата, демокрацията, човешките права и свободната журналистика, от редакционната колегия на „Вашингтон поуст“ му отговориха.

Брутално убитият през 2018 г. журналист Хашоги пишеше за „Вашингтон поуст“.

За Саудитска Арабия и свободата на словото и човешките права там няма какво да кажем, което вече да не сте чули и чели.

Тръмп обаче имаше да каже това: „„Той [саудитският лидер] е много уважаван човек в Овалния кабинет и мой добър приятел от дълго време“, каза Тръмп пред репортери, след като саудитският лидер беше посрещнат с държавни почести.

„МНОГО СЕ ГОРДЕЕМ ЕДИН С ДРУГ, КОГАТО СТАВА ВЪПРОС ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ВСИЧКО ОСТАНАЛО“, подчерта президентът на САЩ, въпреки постоянните обвинения за липса на свободи в Саудитска Арабия“.

Още един цитат от статията:

„След това президентът на САЩ защити Мохамед бин Салман от обвиненията, че е разрешил убийството на саудитския журналист и дисидент Джамал Хашоги. Когато репортер го попита по темата, Тръмп заяви, че саудитският принц „не е знаел нищо“ за случилото се с Хашоги, за когото той твърди, че „не е бил харесван от много хора“. После, в типичния си стил, Тръмп порица репортера, казвайки му: „Нямате право да злепоставяте нашия гост, като му задавате такъв въпрос.“

„Такива неща се случват“, допълни Тръмп по повод смъртта на Хашоги.

След убийството на Хашоги, ЦРУ заключи в разследването си, че смъртта му непременно е била одобрена от Мохамед бин Салман, предвид абсолютния му контрол над апарата за сигурност на кралството, но принцът от самото начало отрича всякакво участие“.

„Да възстановим истината за нашия убит колега

18 ноември 2025 г.

Американското правителство често защитава националните си интереси, като работи с неприятни хора, а саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман е един от най-неприятните. Друго е обаче – макар и също толкова жалко – да се налага САЩ да си сътрудничат с него по необходимост. Представянето на президента Доналд Тръмп във вторник в Белия дом беше нещо съвсем различно: слабо, вулгарно и без никаква стратегическа полза за Америка.

По време на срещата си със саудитския лидер Тръмп разговаряше с журналисти в Овалния кабинет, както често прави. Един репортер го попита за убийството на нашия постоянен колумнист Джамал Хашоги през октомври 2018 г. „Много хора не харесваха този господин, за когото говорите“, отвърна президентът. „Дали го харесвате или не – случват се такива неща.“ След това добави, че престолонаследникът „няма нищо общо с това“.

Тези изкривявания опетняват наследството на Хашоги, противоречат на фактите и са недостойни за президентската институция.

Изгнаник във Вирджиния, Хашоги пишеше на тези страници за репресивния характер на саудитския режим и неговата безразсъдност в чужбина. Това дълбоко раздразни Мохамед. Затова – както ЦРУ заключи през 2018 г. – престолонаследникът е разпоредил убийството му. Хашоги беше примамен в саудитското консулство в Истанбул, където ударен екип, включително членове от личната охрана на Мохамед, го разчлени.

Мохамед, който във вторник беше в Белия дом за първи път от 2018 г., призна убийството, но отрече каквато и да е отговорност. „Подобрихме системата си, за да сме сигурни, че нищо такова няма да се случи“, каза той. „Това е болезнено и огромна грешка. Правим всичко възможно да не се повтори.“ Това е обидно и недостатъчно – но, по някакъв начин, все пак е по-добро от реакцията на Тръмп.

По време на общата им поява Тръмп нарече Мохамед „един от най-уважаваните хора в света“ и сподели, че двамата разговаряли по телефона „по всяко време на денонощието“. Той дори смъмри репортер на ABC News, който се осмели да попита Мохамед за Хашоги. Тръмп определи въпроса като „ужасен, недисциплиниран и просто отвратителен“. Добави, че „трябва да им се отнеме лицензът“.

Реалността е, че докато Тръмп защитава доктрината „мир чрез сила“, той не демонстрира нищо друго освен слабост. Несъмнено други диктатори са забелязали. Легитимирането и защитаването на Мохамед по този начин ще насърчи него и неговите подобни да малтретират не само журналисти, но и американци – знаейки, че вероятно няма да понесат реални последствия.

Тръмп има нестандартна външна политика, която понякога води до неочаквани резултати. Виж Газа. Но е възможно да защитаваш интересите на САЩ, без да обиждаш паметта на Хашоги. По-ефективно би било да се гарантира, че човек като Мохамед носи отговорност, разбира кой е по-силният партньор в отношенията и се връща, за да моли за прошка – вместо да бъде посрещан безнаказано с почетна гвардия, черни коне, фанфари и изтребители.

Връзките със Саудитска Арабия все още носят някои ползи, но дори в този сложен свят американският президент трябва да може да почита наследството на Хашоги, докато управлява трудната реалност на държавничеството. Да забравиш за бруталността на Мохамед и предупрежденията на Хашоги е избор. И Тръмп направи грешния".

______________________________

Джамал Хашоги

جمال خاشقجي: Най-спешната нужда на арабския свят е свободата на словото

17 октомври 2018 г.

Бележка от Карън Атия, редактор „Международни мнения“:

Получих тази статия от преводача и асистента на Джамал в деня след като беше съобщено за неговото изчезване в Истанбул. The Washington Post реши да отложи публикуването ѝ, защото се надявахме Джамал да се върне при нас, за да можем да я редактираме заедно. Сега трябва да приема, че това няма да се случи. Това е последната статия, която някога ще редактирам за The Washington Post.

Тя изцяло олицетворява неговия ангажимент и страст към свободата в арабския свят – свобода, за която той пожертва живота си. И винаги ще бъда благодарна, че избра The Washington Post за своя последен журналистически дом преди година и ни даде възможността да работим заедно.

…

Търсейки в интернет наскоро, преглеждах индекса за свобода на пресата за 2018 г. на Freedom House и стигнах до стряскащо осъзнаване. Само една държава в арабския свят получава оценка „свободна“. Това е Тунис.

На второ място са Йордания, Мароко и Кувейт – „частично свободни“.

Всички останали арабски държави са класифицирани като „несвободни“.

В резултат арабите, живеещи в тези страни, са или недоинформирани, или подвеждани. Те не могат достатъчно добре да анализират въпросите, които засягат региона и ежедневието им, да не говорим за това да ги обсъждат публично.

Държавно управляваният „разказ“ доминира обществения манталитет. И макар много хора да не му вярват, огромна част от населението става жертва на тази фалшива реалност. За съжаление, малко вероятно е това да се промени.

Арабският свят беше изпълнен с надежда през пролетта на 2011 г.

Журналисти, академици и обикновени хора имаха очаквания за светло, свободно арабско общество. Надяваха се да се освободят от властовата доминация на своите правителства и постоянната намеса и цензура върху информацията.

Тези очаквания бързо бяха смазани. Обществата или се върнаха към предишното си състояние, или се сблъскаха с още по-тежки условия.

Моят скъп приятел, видният саудитски писател Салех ал-Шехи, беше автор на едни от най-четените колонки в саудитската преса. За съжаление, в момента излежава несправедлива 5-годишна присъда за предполагаеми коментари, които са се разминавали с официалната линия на саудитското правителство.

Завземането на египетския вестник Al-Masry Al-Youm от правителството вече не предизвиква възмущение сред колегите, нито реакции от международната общност. Такива действия водят до кратки осъдителни декларации. И после бързо настъпва тишина.

В резултат арабските правителства получиха свободата да заглушават медиите с все по-голяма скорост.

Имаше време, когато журналистите вярваха, че интернет ще освободи информацията от контрола, характерен за печатните медии. Но правителствата, чието оцеляване зависи именно от контрол върху информацията, силно ограничиха интернет. Те арестуваха местни репортери и забраняваха реклами, за да подкопаят приходите на определени медии.

Все още има малко оазиси, които носят духа на Арабската пролет.

Катарската държава продължава да подкрепя международното новинарско отразяване – в контраст със съседни режими, които засилват старите механизми за контрол.

В Тунис и Кувейт медиите са свободни, но съсредоточени основно върху местни теми и избягват да бъдат платформа за журналисти от Саудитска Арабия, Египет или Йемен.

Дори Ливан – някога „диамантът на арабската свободна преса“ – стана жертва на поляризация и влиянието на проиранската „Хизбула“.

Днес арабският свят има своя собствена версия на Желязната завеса – не наложена отвън, а поддържана от местни сили, борещи се за власт.

По време на Студената война Радио Свободна Европа – и по-късно огромната институция, в която се превърна – играеше ключова роля за поддържането на надеждата за свобода.

Арабите имат нужда от нещо подобно.

През 1967 г. The New York Times и The Washington Post се съгласиха да публикуват международен съвместен вестник – International Herald Tribune – който се превърна в платформа за глобални гласове.

The Washington Post предприе инициатива да превежда много от моите статии на арабски, за което съм благодарен.

Арабите трябва да четат на собствения си език, за да могат да разбират и обсъждат различните аспекти на демокрацията в Америка и Запада.

Ако египтянин прочете статия, разкриваща истинската цена на инфраструктурен проект във Вашингтон, той по-добре ще разбере и последиците от подобни проекти у дома.

Арабският свят се нуждае отчаяно от модерна версия на такава инициатива, за да могат гражданите да бъдат информирани за глобалните събития. По-важното: имаме нужда от платформа за арабските гласове.

Страдаме от бедност, лошо управление, лошо образование. Създаването на независим международен форум – защитен от влиянието на национални правителства, които разпространяват омраза чрез пропаганда – би позволило на обикновените хора в арабския свят да се изправят срещу структурните проблеми, които разяждат техните общества“.