Борбата с прането на пари е въпрос от ключово значение за икономическата сигурност на ЕС и изисква общоевропейски подход. Това подчерта евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП доц. д-р Емил Радев в публична лекция, която изнесе в Икономическия университет във Варна. Той представи новата архитектура на ЕС за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма, която включва и създаването на специален европейски надзорен орган.
В заключение евродепутатът заяви, че ефектът от новото законодателство трябва внимателно да се анализира, тъй като динамиката в съвременната икономика е голяма, а инструментите за пране на пари се развиват непрестанно.
„Мащабът на проблема с изпирането на пари в ЕС е огромен. Около 1% от БВП на ЕС или над 130 млрд. евро годишно се свързват с пране на пари. В същото време успяваме да идентифицираме и задържим едва 1% от тези средства“, посочи евродепутатът. Той отчете, че престъпните мрежи използват свободата на движение в единния европейски пазар, за да прехвърлят пари през граници, да укриват произхода им и да финансират незаконна дейност. „Дълги години държавите членки прилагаха европейските директиви срещу изпирането на пари със свои национални закони. При действащи различни стандарти, различни контролни механизми с различна ефективност едно престъпление, разкрито в Германия, може да остане ненаказано в Кипър или Латвия. Една банка може да бъде глобена в Нидерландия, но да продължи да оперира безпроблемно в друга страна. Тази фрагментация е слабост, която престъпните мрежи умело използват. Когато имаме единен пазар, е необходима и единна защита за борба с финансовите злоупотреби и ограничаване на ресурсите на организираната престъпност“, отбеляза доц. д-р Радев, разяснявайки целите на новото законодателство.
По думите му в основата на една от най-мащабните реформи в ЕС през последните години е създаването на нов Орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (AMLA), който функционира от средата на тази година. Задачата му е да осигури надзор и контрол над най-рисковите трансгранични банки, финансови институции, платежни дружества, доставчици на услуги за криптоактиви, животозастрахователни предприятия и други сходни субекти и да координира дейността на всички звена за финансово разузнаване в ЕС. „Санкциите, които ще се налагат, могат да достигнат до 1% от годишния оборот или дори повече в зависимост от сериозността на нарушенията“, изтъкна още евродепутатът.
Той информира, че Европейската централна банка и AMLA вече са подписали Меморандум за сътрудничество, с който се урежда рамка за обмен на информация и съвместна работа, а в края на годината Европейският банков орган ще прехвърли правомощията си към новата надзорна структура на ЕС.
В лекцията си доц. д-р Емил Радев отчете и ролята на AMLA в подготовката за бъдещото цифрово евро. „Съчетаването на технологична иновация като дигиталното евро със строг надзор е решаващо за доверието на гражданите, когато искаме да имаме бързо, достъпно и удобно средство за плащане, без то да се превръща в инструмент за пране на пари“, категоричен бе той.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)