Дори ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса може да не е достатъчно за спасяване на криосферата, предупреждава учени

Преминаването на прага от 1,5 градуса увеличава вероятността за задействане на необратими критични процеси в криосферата, подчерта той.

Човешкото измерение - истории, памет и култура - може да бъде най-мощният начин да се предаде мащабът на това, което губим, допълни Стоукс, призовавайки учените да свързват научните доказателства с човешкия опит.

Mежду 2000 и 2023 г. светът е загубил около 5 процента от ледниковата си маса, а някои региони, като Кавказ и Централна Европа, са загубили една трета или повече. Това посочи Джеймс Къркъм, главен учен в групата „Амбиция за топящия се лед“ (AMI), на събитие, част от програмата на климатичната конференция на ООН КОП30, която се провежда в Белем, Бразилия.

Всяко затопляне на климата с допълнителен 0,1 градус по Целзий води до приблизително 2 процента по-голяма загуба на ледници. Около половината от ледената маса в света може да изчезне при сценарий на затопляне на планетата от 3 градуса по Целзий до края на века, докато ограничаване на затоплянето до 1,5 градуса по Целзий би могло да съхрани до два пъти повече лед в глобален мащаб и до 25 пъти повече в някои региони, посочи той.

Бил Хеър, основател и изпълнителен директор на „Клаймът аналитикс“ (Climate Analytics) обаче предупреди, че може би вече не е реалистично да се мисли, че все още е възможно затоплянето на планетата да се ограничи до 1,5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалната епоха. С безпрецедентни усилия обаче може би е постижима целта за 1,7 градуса по Целзий, отбеляза ученият. По думите му това би изисквало постепенното прекратяване на използването на въглища до 40-те години на настоящия век, отказ от природния газ до 50-те години и от петрола до 260-те години, като същевременно агресивно се намаляват емисиите на метан в енергетиката и земеделието, предаде БТА.

За ледниците на Гренландия и Антарктида обаче т. нар. „безопасен“ праг за затопляне на климата е 1 градус по Целзий, което означава, че дори лимитът от 1,5 градуса е твърде висок, каза Крис Стоукс, професор по глациология в Университета Дърам, Великобритания.

Текущите прогнози сочат като най-вероятен сценарий затопляне на климата на планетата ни с 2,5-2,9 градуса по Целзий, което прави практически необратимо покачването на морското равнище с няколко метра през следващите векове. По думите му политиците трябва да се подготвят за значително повишаване на морското ниво независимо от краткосрочните съкращения на емисиите.

Две страни - Венецуела и Словения - вече са загубили всичките си ледници, макар този факт все още да се оспорва в хода на климатичните преговори, посочи Пам Пиърсън, директор на Международната климатична инициатива за криосферата (ICCI), признавайки, че науката за ледената покривка на Земята често остава пренебрегвана в преговорите.

В Бангладеш топенето на хималайските ледници, комбинирано с покачването на морското равнище застрашава близо 180-те милиона жители на страната, посочи А.К.М. Саифул Ислам, водещ автор на Седмия оценъчен доклад на Междуправителствена експертна група по климатични промени (IPCC) и професор в Университета по инженерство и технологии на Бангладеш (BUET). По думите му властите, натоварени с планиране на градската среда, са неподготвени да се справят с подобни каскадни рискове.

От Андите Луис Даниел Лямби, координатор в Консорциума за устойчиво развитие на андийския екорегион (CONDESAN), обясни, че загубата на тропически и субполярен лед има както дълбоки екологични, така и културни последици. „Еквадор без ледници е почти немислим“, каза той, отбелязвайки, че ледниците са част от културната тъкан на страната.