Бюджет 2026 – удар по спонсорите на футбола и спорта, който ще доведе до разцвет на нелегалния онлайн хазарт

Нека сега погледнем хазарта от друг ъгъл - какво генерира игралната индустрия за държавния бюджет и какво остава за инвеститорите?

През последните дни усилено се коментира новият бюджет, но една тема остава като че ли в сянка и без дискусия, а тя ще засегне сериозно спонсорите на футбола и много други спортове в страната. Не е тайна, че през последните години основни спонсори в спорта са именно бетинг компании, лицензирани по Закона за хазарта и това не е случайно - те са бизнесът, който е най-заинтересован от развитието на професионалния спорт, защото той е в основата на тази индустрия. Именно бетинг компаниите сключват договори за спонсорство в размер на десетки милиони левове с футболни клубове, сред които ЦСКА, „Левски“, „Лудогорец“, „Ботев“ Пд, „Локомотив“ София и всички отбори от Първа лига и някои от Втора лига. Индустрията спонсорира и баскетбола, и волейбола, футболните лиги (Първа и Втора), баскетболната и волейболната лиги. От лицензираните вече над 20 онлайн бетинг компании първите 10 са крупни спонсори в спорта, пише "24 часа".

В новия бюджет 2026 е предложена „малка“ корекция на таксата по чл.30 ал.4 от Закона за хазарта, която предвижда увеличаването от 20 на 25 % от финансовия резултат от сумата от приетите залози минус изплатените печалби. Тази на пръв поглед дребна промяна изглежда незначителна, но нека се вгледаме по-добре в цифрите. Това налага на бетинг компаниите - увеличение на задълженията им към НАП с данък в допълнителен размер от над 80 млн. лева годишно. Някои ще кажат, че това не е съществена загуба за този бизнес, но истината е различна.

Онлайн бизнесът изисква време и търпение от всеки нов оператор, за да получи дял от пазара и да достигне до критичната маса публика, с която да покрие оперативните си разходи. При регулациите 20% такса повечето от компаниите работят при 10 - 15 % марж на печалбата си, а много от стартиращите работят дълги месеци при негативни маржове. Увеличението на таксата с 5% ще свали маржа осреднено под 10 %, което вече е критично ниско за този висок рисков и капиталоемък бизнес. За да коригират това, мениджмънтът на компаниите ще пристъпи към съкращение на разходите и много от спонсорствата в сферата на спорта ще са първите, от които ще бъде отрязано. Те съставляват над половината от маркетинговите бюджети на бетинг компаниите и именно от тук е най-логично да се отреже.

Какво ще рече това в цифри? Да вземем например една компания, която е листната на БФБ и за нея има достатъчно публична финансова информация. От нея, както и от медийни публикации, става ясно, че компанията е включвала в маркетинговия си бюджет редица спонсорства, сред които ПФК „Левски“, Българска федерация по художествена гимнастика, Волейболен клуб „Левски“, Баскетболен клуб „Левски“, както и редица индивидуални спортисти, като Ценко Цанков, Нургюл Салимова, Владимир Георгиев.

При отчетения за 2024г. разход за маркетинг от 24 млн. лева е логично да приемем, че общата стойност на спортните спонсорства надхвърля сумата от 10 млн. лв. годишно. Колко процента от оборота на компанията е това? Лесно е да се изчисли– около 7 %. Какъв е маржът на печалба на компанията? И това е посочено в отчетите, от които става ясно, че разходите ежегодно растат и маржът пада на около 15%.

Как ще повлияе новата увеличена такса? Тук мениджмънтът е изправен пред трудно решение - или да приеме, че маржът на печалбата ще падне под 10 %, което вече е критично ниско ниво, или да ореже част от разходите. Както бе отбелязано по-горе - спонсорствата ще бъдат големият губещ, тъй като се оказват съществена тежест. Така държавата ще постави бетинг компаниите в ситуация, в която няма да имат избор, освен да свият бюджетите си, предвидени за спонсорства.

Отново справка от НАП показва, че за първите 9 месеца от 2025 г. в НАП са постъпили по Закона за хазарта само от онлайн организатори 235 млн. лв., като очакванията за годината само от онлайн организатори са около 320 млн. лв (около 163 млн. евро). С промяната в таксата от 20 на 25% приходите в НАП само от онлайн хазарт през 2026 г. се очаква да нараснат до около 200 млн евро. Към това се добавят и поне още 50 млн. евро приходи от наземен хазарт.

Очевидно е, че се очаква през 2026 г. бизнесът да генерира приходна част около 1 млрд. евро, от които държавата без никакви инвестиции просто прибира 250 - 260 млн. евро. Ако към това добавим и ДДС, което тези бизнес компании не могат да възстановяват (размерът му е над 130 млн. евро), както и някои други "малки" такси за издаване на лицензи и промени по тях, в крайна сметка излиза, че от хазарта НАП ще прибере почти 400 млн. евро, което очевидно е 40% от целия годишен оборот от този бизнес.

Някои ще запитат - а къде отиват останалите пари? Сметката не е сложна - разходи за персонал (около 10-12 % от оборота), разходите за софтуерни лицензи за платформи и игри се движат около 18-20 % (включено и ДДС). Разходите за онлайн рекламни също са със съществен процент около 8-10 %), маркетинговите разходи стигат 20-25%, спонсорства - 7-8 %. С таксата към НАП от 25 %, след всички разходи за оператора остава малко под 10 % марж. Разбира се, печалбата се облага също с 10 % корпоративен данък и вече разликата от 9 % може да остане за инвеститорите, като разбира се и тя трябва да се обложи с данък дивидент, който също се предвижда да е удвоен през 2026 г. Как ви се струва това? Доколко е коректно държавата да прибира над 42 % от оборота, а за инвеститорите да остават под 8 % ?

А сега малко по философска гледна точка - в живота, както и в природата винаги се установява баланс, макар и понякога това да отнема време. Днес, когато всичко е на един клик разстояние и времето се движи с космическа скорост, този баланс настъпва за броени месеци. С тази правна политика очевидно има сериозен дисбаланс между бизнеса и държавата - бизнесът получава 5 пъти по-малко и това има своите последствия. Логично е много инвеститори да променят начина си на работа и да избягат в сенчестия бизнес - да работят без лицензи, без да плащат данъци, без да поддържат скъп персонал от юристи и др. и така вместо да взимат 8% да прибират всичките за +8 % в джоба си, даже и повече защото ще си намалят не малка част от разходите. Да, някои ще кажат това в нарушение на закона. Да, така е, но как ще ги хванат? Статистиката показва, че засега няма ефективни методи за борба с нелегалния онлайн хазарт. Единствената работеща формула е да се търси балансиран подход в данъчната политика. Европейския и световната практика показва, че критичната граница между легалния и нелегалния хазарт е там, където на държавата не трябва да взима повече от 20 % от резултата. С тази промяна в таксата България се нарежда до само няколко страни с подобно силно рестриктивен данъчен модел. Тези страни отчитат официално, че нямат контрол на над 30 % от хазарта, който минава на тъмно и за съжаление този процент се увеличава като ням и точна статистика за това.