Съюзът за стопанска инициатива за Бюджет 2026: Мерките за повишаването на приходите са вредни

По отношение на разходната част в бюджета работодателите препоръчват замразяването им до нивата от 2025 г.

Съюзът за стопанска инициатива не подкрепя предложения проект за държавния бюджет за 2026 г. заради структурни проблеми и увеличаване на рисковете за публичните финанси и функционирането на икономиката. Това става ясно от становище на работодателската организация, представено пред народните представители и Министерския съвет.

"От 2020 г. насам генерално беше променена парадигмата относно публичните финанси - беше предприето отстъпление от прилаганата след въвеждането на валутния борд политика на близки до балансирани бюджети. Вече въпросът при изпълнението на бюджета не е дали ще има дефицит или излишък в края на годината, а дали отрицателното бюджетно салдо на България ще се вмести в ограничението 3% от БВП. Икономическата теория и практика показва, че в периоди на стопански растеж благоразумната фискална политика би следвало да е насочена към постигане на балансиран бюджет или дори излишък", подчертават от работодателската организация.

На критика е подложена и прогнозата на Министерството на финансите за инфлацията през следващата година. "Прогнозата за инфлацията предизвиква недоверие, тъй като от една страна се продължава политиката за нарастване на бюджетните заплати и на пенсиите, които ще повишат потреблението, а от друга – предстои въвеждането на еврото. Прогнозата в предходния бюджет за 2025 г. беше за средногодишна инфлация 2.4%, а в настоящия тя вече е ревизирана на 3.6%. Подобно развитие е вероятно да се случи и през следващата година“, напомнят от бизнеса.

От организацията критикуват приходната част, разписана в Бюджет 2026 като прекалено оптимистична, а мерките, заложени за повишаването на приходите – като вредни за икономиката. "При очакван номинален растеж на БВП с 6.4%, планираният растеж на общите приходи е 15%“, уточняват от ССИ.

"Дори формално планираният размер от почти 55.1 млрд. евро през 2026 г. представлява вече твърде висок дял на преразпределение през бюджета – 45.8% от БВП. Но ако към тях се добавят и минаващите "под черта“ почти 1.7 млрд. евро тогава фактическият дял на преразпределението достига 47.2% от БВП. Множество емпирични изследвания показват, че такъв дял на разходите не позволява на икономиката да се разширява по устойчив начин в дългосрочен период“, уточняват от Съюза.

Работодателите настояват за преустановяване на определянето на заплатите в бюджетния сектор "по формула“, спрямо средната работна заплата, както и за промяна на правилото за определяне на минималната работна заплата, така че да е съвместимо с Директивата за минималната заплата в зависимост от медианната заплата, растежа на производителността на труда, бизнес цикъла и покупателната способност.