23% от учениците в Сливен не ходят на училище

В 5 области образованието е незадоволително

Сериозни различия между градовете у нас по отношение на нивото на образованието отчитат за поредна година от Института за пазарна икономика в своя доклад "Регионални профили: показатели за развитие 2025". Тази година няма нито една област, оценена със "Слаб" в категория "Образование". Въпреки това разликите в резултатите на регионалните образователни лидери - София, Варна, Смолян - и всички останали области не само остават много големи, но и се задълбочават. На дъното е Сливен с най- слаби резултати на учениците и изключително ниски дялове на записване на децата в детските градини и в прогимназиален етап.

Записването в детските градини като цяло в страната постепенно се подобрява, като показателят достига 99% от децата в подходяща възраст в Смолян и 95% от тези в Благоевград. Кърджали и Сливен обаче се представят слабо по този показател с под 3/4 от децата. В няколко области, най-видимо в столицата, местата в градините остават под броя на децата, което ограничава потенциала за подобрение. Данните не са особено обнадеждаващи, имайки предвид усилията на Столична община да осигури повече места в градини, строейки всяка година нови и разширявайки съществуващи.

Неприятна новина е и че след подобренията в началото на десетилетието, в повечето области през 2024 г. има постепенно отстъпление в записването на учениците в училище. Най-видима е тази тенденция в Сливен (-1,4 пр. п.), Русе (-1,1 пр. п.), Хасково (-1 пр. п.) при учениците в 5-7 клас. Въпреки че повечето области постигат относително добър обхват на 88-92% от учениците, при някои има видимо изоставане - в Сливен са записани едва 77% от децата на подходяща възраст, в Кърджали - 83%.

И през 2024/25 г. с най-висока средна оценка на матура по български език е София (4,58), като Смолян (4,33) и Варна (4,31) запазват челните си позиции. Видим клъстър със слаби резултати обаче се оформя в Североизтока. По-показателен е делът на слабите оценки на изпита, който надхвърля 20% или всеки пети явил се зрелостник в Шумен и Разград. Тези области съсредоточават и значителна част от най-слабите училища в страната. Значително по-голямо е разслоението на изпита по математика след седми клас, на който учениците в София постигат средно 55 точки от 100, тези във Варна - 50, но във Видин едва 31, във Враца, Монтана - по 32. Неравенството в постиженията е ясно видимо още на този етап. Сливен и тук е надолу в таблицата - с 31.9 точки среден резултат по математика след 7. клас и 16% двойки на матурата по български.

Разработеният от Института за пазарна икономика индекс на съответствието между професионалното образование и заетостта сочи, че в някои области - Добрич, Ямбол, Силистра - предлагане и търсене се застъпват в значителна степен. Има обаче и региони, като Видин, Кърджали, Кюстендил, в които реализация на пазара на труд има само за около 1/3 от учащите в професионални паралелки.

Разпределението на висшите училища и филиалите им до голяма степен предопределя съсредоточаването на студентите в няколко области. Най-много записани във висшите училища има във Велико Търново - 76 на 1000 души от населението, както и в столицата (66) и Плевен (53). Търговище, Кърджали, Монтана и Пазарджик остават без висши училища.

На базата на различни критерии от ИПИ са групирали областите в няколко категории. Като "много добро" е определено състоянието на образованието в 7 области - София, Варна, Смолян, Велико Търново, Пловдив, Русе и Благоевград. В 5 области то е "добро" - Габрово, Ямбол, Бургас, Стара Загора и Перни. "Средно" е положението в 11 области - Плевен, София-област, Враца, Добрич, Силистра, Търговище, Хасково, Шумен, Пазарджик, Ловеч и Кюстендил. А "незадоволително" - в Монтана, Разград, Видин, Кърджали и Сливен.