Докато се бори в Украйна, Русия се опитва да изгради по-широки съюзи, създавайки неформална ос от антизападни държави по целия свят.
Въпреки това, Иран и Северна Корея останаха непроменени след речта на Буш и потърсиха близки връзки с Русия след нейния конфликт със Запада, което направи понятието „оста на злото“ много по-конкретно, отколкото по времето на Буш.
Вместо това Русия се опитва да противодейства на Запада, като подкрепя страни като Северна Корея, Иран и, по-скоро, Венецуела.
По-рано този месец високопоставен руски законодател заяви, че Москва може да продължи да подкрепя Мадуро, чиято армия разчита на руска подкрепа през последните години.
„Руските системи Pantsir-S1 и Buk-M2E бяха доставени наскоро в Каракас с транспортен самолет Il-76“, заяви Алексей Журавлев, първи заместник-председател на Комитета по отбрана на Държавната дума, пред руската държавна медия Gazeta.Ru по-рано тази седмица.
Все още не е ясно какво друго може да е имало на борда на транспортния самолет, но Русия потвърди, че е доставила на Каракас противовъздушната система S-300VM „Antey-2500“ (наименование по НАТО „SA-23 Gladiator/Giant“), пише Труд.
„Русия всъщност е един от ключовите военно-технически партньори на Венецуела; ние доставяме на страната практически цялата гама оръжия, от леко стрелково оръжие до самолети”, добави Журавлев.
Това може да подтикне Южна Корея и други държави в региона да предприемат подобни действия, което допълнително подчертава, че сме близо до (или вече сме навлезли в) Студена война.
В речта си за състоянието на съюза през 2002 г. тогавашният президент Джордж У. Буш измисли термина „оста на злото“, която според него по това време се състоеше от Ирак, Иран и Северна Корея. Тази фраза помогна за набирането на подкрепа за инвазията в Ирак през следващата година, изваждайки Ирак от „оста“ – макар и създавайки много други проблеми за Съединените щати през последвалата десетилетна война, пише The National Interest.
Русия може да бъде описана като централен играч в ос на автократични държави, която включва Китай, Иран, Северна Корея и Венецуела. Китай е избрал да запази поне привидната си неутралност, но същото не важи за другите държави, които сега са дълбоко в орбитата на Русия.
Отношенията между Москва и Техеран се задълбочиха значително от 2022 г. насам, главно поради общата им опозиция срещу Запада. Северна Корея се превърна в най-силния съюзник на Русия по време на войната, като Пхенян доставя милиони артилерийски снаряди и дори хиляди войници в подкрепа на продължаващия конфликт в Украйна.
Владимир Путин, който някога описа разпадането на Съветския съюз като „геополитическа катастрофа“, почти със сигурност знае, че възстановяването на Варшавския договор и влиянието на Русия в Източна Европа остава невъзможно – дори и Унгария и Словакия да са заели по-проруска позиция през последните години.
Съединените щати продължават да засилват присъствието си в Карибския басейн, което сега включва разполагането на атомния самолетоносач USS Gerald R. Ford (CVN-78), за да противодействат на Венецуела и официално да водят война срещу южноамериканските наркокартели. Това е и част от усилията да се свали от власт силният президент Николас Мадуро.
Това, което администрацията на Тръмп може би не е очаквала, е, че Кремъл може да е толкова решен да подкрепи режима на Мадуро, колкото Западът е бил в усилията си да помогне на Украйна.
Както бе съобщено по-рано, има спекулации, че руски частни военни контрагенти (PMC), известни още като наемници от прословутата група „Вагнер“, са били на борда на руски транспортен самолет Илюшин Ил-76, който кацна във Венецуела в края на октомври. Самолетът, който може да превозва до 200 души или 50 тона товар, направи двудневен полет с многобройни спирки, включително в Армения, Алжир, Мароко, Сенегал и Мавритания.
Москва даде да се разбере, че е готова да продължи да доставя на Каракас хиперзвукови оръжия, което би могло да доведе до значителна ескалация, като се има предвид заплахата, която такива ракети биха могли да представляват за военните кораби на Военноморските сили на САЩ, включително CVN-78.
Миналата година Москва и Пхенян сключиха стратегическо партньорство, след което Северна Корея предостави войски и материално подкрепа на Русия. От своя страна Русия подпомага разширяването на военноморските сили на Северна Корея. Това включва два разрушителя с водоизместимост 5000 тона, както и атомна подводница с управляеми ракети.
Смята се, че Кремъл е доставил няколко модула за ядрени подводници, включително реактор. Това би могло да даде на Северна Корея подводница с неограничена издръжливост и обхват, която да може да пренася и изстрелва новата междуконтинентална балистична ракета Hwasong-20, представена на военния парад в Пхенян миналия месец, по повод 80-годишнината от създаването на Корейската работническа партия.
)