Защо кметът на Ню Йорк има значение за Европа и България

________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

34-годишният прогресивен Зохран Мамдани спечели кметските избори в Ню Йорк. И може да се каже, че изборните резултати там са много показателни за новите настроения на гласоподавателите.

Реакциите в САЩ варират от възторг до ужас… според политическите пристрастия, разбира се. Но за гражданите на Европа и за нас – българите, последствията се простират много отвъд Бродуей и Уолстрийт, Бруклин и Манхатън. Това, което изглежда като градски вот там, всъщност е глобален сигнал за това как либералните демокрации трябва да се държат, когато са под натиск, как градските центрове могат да пренареждат властта и как европейските съюзници трябва да „четат знаците“.

Победата на Мамдани дойде на фона на нарастващи разходи за живот, жилищна криза и разочаровани млади избиратели. „Аз не съм гласувал за това!“ взе да се чува много често в Америка след идването на власт на Тръмп и републиканците. Чува се от хора, гласували именно за тях.

Можем да попитаме: защо пък един българин трябва да се интересува какво става в Куийнс или Бруклин?

Защото днешните мегаполиси са много повече от местни общини. Те са центрове на политическа промяна, генератори на модели за управление, представителство и ценности. Когато Ню Йорк се закачи за нов политически модел, вълните стигат до Европа. Случващото се в Ню Йорк показва какво се случва в САЩ, като цяло, и какво предстои там.

Европейските столици (от Берлин през Париж, Лондон и Мадрид, та до София) се борят със същите проблеми: растящи наеми, миграционни демографски промени, натоварен обществен транспорт, разочарование при младите избиратели.

Фактът, че Ню Йорк направи рязък завой (или поне смел завой) показва, че градските избиратели са готови да искат повече: те искат видима промяна, лидерство, което прилича на тях, говори на техния език, разпознава тревогите им и отказва да се държи „както винаги“.

Както знаете и София отказа да следва модел на гласуване; и Варна – също. Съответно сега градовете страдат – единият е заринат от боклук, който едни самодейци извадиха от мазетата и таваните си, за да направят мръсно на кмета. А варненският кмет пък директно си го арестуваха по обвинения, които са меко казано подозрителни.

Това се превърна и в нещо като наказателен хепънинг срещу гражданите, отказали да гласуват, както властта е искала от тях. Но градските центрове са по-различни от останалата част от една страна и е добре партийните „лидери“ да научат този урок.

Разбира се, по български модел (който е всъщност най-обикновен олигархично-автократски модел) ще бъде отговорено на нюйоркчани: Тръмп се закани вече да им стъжни живота, заговори и за промени в „изборните правила“ и така нататък.

Но американците имат повече рефлекси относно запазването на демокрацията от българите, та резултатите там няма да са така лесно предвидими, като у нас.

…

Има значение кой е Мамдани, защото той е първият кмет мюсюлманин там, най-младият от десетилетия – символиката на представителството тежи силно на континент, където гласовете на малцинствата още се борят за достъп.

В България (където местните избори често изглеждат дирижирани) този избор трябва да бъде събуждащ сигнал: местната политика вече може и да не бъде задължително провинциално безопасна. Градските избиратели все повече се възприемат като участници в глобална политическа култура. Парите за партийните каси минават през обществени поръчки за проекти в градовете. Които вече не се държат от „който трябва“. Уроци, уроци, уроци…