Той припомни, че инвазията в Украйна през 2022 г. доведе до разширяване на Северноатлантическия алианс. Към блока се присъедини Финландия, която има 1300 км сухопътна граница с Русия, както и Швеция, разполагаща с излаз на Балтийско море.
В същото време Путин, обявявайки началото на „специалната операция“, твърдеше, че няма да допусне приближаването на „военната машина на НАТО“ до руските граници.
На въпрос дали това включва участието на САЩ, Драгоне отговори утвърдително. „Те поеха този ангажимент и подчертаха, че остават верни на него“, увери той.
По думите на адмирала, приоритет за НАТО в момента е противовъздушната отбрана, а неотдавнашните инциденти с навлизането на руски дронове в Полша и Румъния са подтикнали алианса да я укрепи.
„Готови сме да защитим всичките си 32 държави и един милиард техни жители. Ние сме ядрен алианс“, подчерта той.
Руският президент Владимир Путин не успя да постигне целите си в Украйна и войната се превърна в негов стратегически провал. Това заяви председателят на военния комитет на НАТО, адмирал Джузепе Каво Драгоне, в интервю за Би Би Си.
Каво Драгоне отбеляза, че сметките на Кремъл за сваляне на украинския президент Володимир Зеленски също не са се оправдали. Според него Путин вече няма да успее да постави страната под свой контрол. „Те няма да получат приятелско или марионетно правителство, както в Беларус“, подчерта адмиралът.
Същевременно европейските държави „се събудиха“ и започнаха да се отнасят по-отговорно към собствената си отбрана, решавайки да увеличат съответните разходи до 5% от БВП. Освен това те продължават да въоръжават Украйна, която Кремъл възнамеряваше да „демилитаризира“.
Според Каво Драгоне всичко това говори за „стратегическо поражение“ на Путин, въпреки „бавните и незначителни успехи“ на Русия на фронта, постигнати с цената на огромни загуби.
Адмиралът констатира също, че от оперативна гледна точка войната е в задънена улица и „е дошло време да се седне на масата за преговори, защото това е прахосване на животи“. Каво Драгоне добави, че НАТО „ще стои“ до Украйна до постигането на траен мир.
Относно рисковете от бъдещи нападения от страна на Русия, адмиралът предположи, че ако това се случи, най-вероятно ще бъде в балтийските държави: Естония, Латвия или Литва. В такъв случай ще бъде задействан член 5 от Устава на НАТО, който предвижда колективна отбрана, отбеляза той.
Коментирайки изявленията на Путин за „успешни“ изпитания на ядрени системи с голям обсег – крилатата ракета „Буревестник“ и торпедото „Посейдон“, Каво Драгоне отбеляза, че НАТО не се страхува от тази заплаха.
)