През следващите месеци предстоят значителни кадрови промени в ръководството на Европейската централна банка (ЕЦБ), след като през последната година няколко високопоставени представители на националните централни банки напуснаха Управителния съвет - органът, който определя паричната политика в еврозоната, пише в обзорен свой материал германският икономически всекидневник "Ханделсблат".
Следващата промяна вече е обявена - през юни 2026 година Уло Каасик ще поеме поста управител на естонската централна банка "Еести Панк" (Eesti Pank) и ще стане нов член на Управителния съвет на ЕЦБ. Той ще наследи Мадис Мюлер, чийто мандат приключва по график. Каасик е настоящ заместник-управител на "Еести Панк", оглавявал е отдела за паричната политика и е бил съветник по икономическата политика на министър-председателя на Естония.
Управителният съвет на ЕЦБ се състои от шестима членове на Изпълнителния съвет и управителите на централните банки на 20-те държави от еврозоната. През тази година вече настъпиха няколко промени. Клаас Кнот от Нидерландия, един от водещите банкери по отношение на паричната политика, се оттегли на ротационен принцип и беше заменен от Олаф Шлайпен. В Австрия Мартин Кохер, бивш министър на икономиката и труда, зае мястото на Роберт Холцман. В Португалия Алваро Сантос Перейра смени Марио Сентено.
До края на 2025 година изтича мандатът на управителя на централната банка на Малта Едуард Шиклуна, а наследниците на Бостян Васле от Словения и Петер Казимир от Словакия все още не са определени. Очаква се и България да се присъедини към еврозоната в началото на следващата година, което означава, че управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев също ще стане член на Управителния съвет на ЕЦБ, поясняват от германската медия.
Освен националните представители до 2027 година предстоят и значителни промени в Изпълнителния съвет на ЕЦБ, чиито шестима членове не могат да бъдат преизбирани. Мандатът на заместник-председателя Луис де Гиндос от Испания приключва през май 2026 година. През 2027 година ще изтекат мандатите на президента Кристин Лагард, главния икономист Филип Лейн и на германката Изабел Шнабел. Очаква се дебатът за техните наследници да започне още през следващите месеци.
Политическите и регионалните съображения ще имат ключово значение при предстоящите назначения. В момента четирите най-големи икономики в еврозоната - Германия, Франция, Испания и Италия - имат по един представител в Изпълнителния съвет, но се търси баланс между северните и южните държави, както и включване на повече представители от източноевропейските страни. В Изпълнителния съвет винаги е имало представител на Германия, но никога президент на банката от Германия. В същото време страната вече заема два от най-високите постове в Европейския съюз - Урсула фон дер Лайен като председател на Европейската комисия и Клаудия Бух като ръководител на банковия надзор в ЕЦБ, отбелязва БТА.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)