За какво най-често спестяват българите

Изследването представлява втора част и надгражда миналогодишния доклад "Как спестяват българите", като включва актуални данни и сравнения с тенденциите от предходната година, предава БТА.

Проучването е проведено от Изследователски център "Тренд" по поръчка на ЕКИП в рамките на кампанията "Как спестяват българите". Данните показват актуалните нагласи, промени и тенденции в спестовното поведение на населението спрямо 2024 година.

Според Панчев редовно спестяващите са по-често жени или лица над 60-годишна възраст.

Според данните намалява делът на хората, които смятат инвестицията в имоти за надеждна защита срещу инфлацията – със спад от 4 процентни пункта. В същото време се отчита 30-процентен ръст в броя на българите, които инвестират в злато.

Една четвърт (25 процента) от българските граждани пестяват, като само за година се отчита значително увеличение на този дял. Една от основните причини за това са стремежът към сигурност и притеснението за бъдещето, посочи икономистът от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) Стоян Панчев при представянето на социологическо проучване за нагласите и поведението на българите относно спестяването. В представянето в Националния пресклуб на БТА в София участваха също Макс Баклаян, изпълнителен директор на "Тавекс България", и Димитра Воева, ръководител на изследователския отдел в "Тренд".

Сред основните цели на спестяването водеща е сигурността - посочена от 64 процента от анкетираните. Следват факторите т.нар. "бели пари за черни дни" с 49 процента, почивка и пътуване (45 процента) и здравеопазване (33 процента). За инвестиции спестяват 9 процента от българите, като тази група бележи ръст от 3 процентни пункта спрямо миналата година. Панчев посочи още, че броят на спестяващите се е увеличил с над 170 000 души само за една година.

Инвестиционният експерт и изпълнителен директор на "Тавекс България" Макс Баклаян коментира, че 30 процента от доходите трябва да бъдат абсолютният минимум, който хората да спестяват. По негови думи българите все още спестяват основно в банкови депозити, но се наблюдава покачване на средствата, вложени в жилища – от 18 на 22 процента. Значително е увеличението и при инвестициите в злато – около 140 000 души са закупили инвестиционно злато, като златото вече измества чуждестранната валута като предпочитан актив.

Баклаян посочи, че се наблюдава охлаждане на интереса към покупка на недвижими имоти и се очаква спад в цените. Той допълни, че 48 процента от населението се чувстват по-скоро информирани, когато правят инвестиции, но според него реалният дял на неинформираните е по-висок. В проучването се посочва, че около 14 процента признават, че са понесли финансови загуби вследствие на липса на информация – сума, която се изчислява на приблизително 150 милиона лева.

Димитра Воева, ръководител на изследователския отдел в "Тренд", представи демографските особености на спестовното поведение. Най-активно спестяват хората на възраст между 40 и 60 години, докато младите на възраст 18–20 години са най-слабо представени сред спестяващите. Воева каза, че образованието също оказва влияние, като хората с по-висока степен на образование спестяват по-често, докато тези с по-ниска – значително по-рядко.