СЕС с удар по "Топлофикация": Формулата за дялово разпределение да се пренапише

И заявява, че „формулата за изчисляване на разходите трябва да се основава на ясни и обосновани параметри, така че фактурирането да почива на информация, която е точна и се основава на действителното потребление“.

Математическата формула, по която се изчислява т. нар. дялово разпределение в сметките за парно, не дава възможност за прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление. Това констатира Съдът на Европейския съюз (СЕС) в ключово решение за потребителите в България. То е задължително за всички институции и следва да доведе до отмяната на формулата в настоящия ѝ вид до пренаписването ѝ, съобщава "Лекс".

В него решението си СЕС прие, че няма проблем всеки в блока да плаща за отдаденото от тръбите и инсталациите, според обема на апартамента си, но при условие, че „правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление“.

И паралелно с това констатира в мотивите си, че „изглежда, че математическата формула, посочена в точка 6.1.1 от методиката, въз основа на която се изчисляват разходите за потребление на топлинна енергия в сградите – етажна собственост, не дава възможност за прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление“.

Освен това правилата за „сградна инсталация“ не за първи път минават през проверката на съда в Люксембург. През 2019 г. по запивания от районните съдилища в София и Асеновград СЕС прие, че е допустима правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда – етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Както и че е допустима правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент. Новото решение е по преюдициално запитване от Районен съд – Пловдив. Днес СЕС потвърди виждането си за допустимост на практиката отдаденото от тръбите и инсталацията да се разпределя между всички в сградата, според големината на апартамента.

За първи път обаче съдът се спира на формулата за дялово разпределение. Той подчертава, че в Директивата за енергийната ефективност няма изисквания, на които трябва да отговаря подобна формула, но пък тя изисква правилата за разпределение на разходите да осигуряват прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление.

„В случая, макар математическата формула, посочена в точка 6.1.1 от методиката, да се основава на някои обективни данни, от преписката, с която разполага Съдът, е видно – освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши – че тя не отчита определен брой параметри, свързани с действителното функциониране на разглежданата в главното производство отоплителна инсталация. Всъщност подобна формула би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина“, заявява съдът в Люксембург.

Освен СЕС посочва, че по делото в Пловдив, заради което е сезиран, вещо лице е дало заключение, че формулата е неясна, тъй като съдържа редица двусмислия, което би могло да постави под въпрос прозрачността на разпределението на разходите за потребление на топлинна енергия или на топла вода.

И постановява: „Член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда – етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление“.