Населението ни намалява, но бюрократите продължават да се множат като гъби след дъжд

… единствената държава, в която изчезването на хора ражда нови чиновници…

_____________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

България, изглежда, е държава, в която всеки нов проблем не подтиква към търсене на решение, а към пръкване на ново поколение бюрократи и чиновници.

Колкото по-малко става населението, толкова повече набъбва държавната машина, за която… преди избори все ни обещават, че ще я намалят.

Като паразит, който се угоява, докато гостоприемникът му умира. Силно иронично, но и малко неприлично, не мислите ли? Да не кажем „гнусно“.

Според последните данни, днес у нас има 21 чиновници на всеки 1000 граждани. През 2010 г. са били 11. През 2001 г. – едва 8.

С други думи: докато страната изгуби близо милион и половина души, властта успя да създаде цял нов биологичен вид администратори.

Демографският срив е трагедия, но бюрократичното разрастване е фарсът, който я следва по петите.

И все ни обещават, че ще намалят бюрократичната тежест. Обещават ли обещават; а ние – вярваме ли вярваме…

Германия (най-развитата държава в ЕС, с федерална структура, шестнадесет провинции и безброй местни администрации) има 15,6 чиновници на 1000 души. Ние – 21.

Дори Франция, която е известна с манията си по бюрократщината и синдикатите, се доближава до нашето ниво – 20,6 на 1000. Доближава, но ПАК е по-малко от нас, дето сме 6 милиона и половина (Франция е 68 милиона и половина…).

България надминава Франция по бюрокрация! Нямаме тяхната икономика, здравеопазване или инфраструктура, но ги бием по удавяне в печати и формуляри. Ние сме нещо като нищо друго на света.

И ако си мислите, че всички тези чиновници съществуват, за да помагат на гражданите, значи не сте стъпвали в българска институция напоследък. Системата не ни служи, тя е направена, за да оцелява. Тя самата. Съществува, за да съществува. Не се реформира, а се възпроизвежда.

И всяка (нова или стара) дирекция или агенция се превръща в политическо гнездо; в резерв от постове за лоялност и послушание. Място, където се паркират „нашите хора“ до следващата смяна на властта.

Повечето министерства функционират като приюти за бездомни партийни кадри. Длъжности стоят колкото да си вървят с бюджета.

Междувременно, от гледната точка на гражданите: опашки, които не мърдат; попълване на формуляри до припадък; комуникация (да не използваме други думи) с чиновници, които въздишат като великомъченици всеки път, когато се осмелиш да им зададеш въпрос или (не дай си Боже!) им отвориш работа.

Абсурдът е станал толкова нормален, че хората спряха да очакват промяна и намират блатото за „нормално“. Разбира се, това е чудесна хранителна среда за корупция. Добрата стара корупция, която отваря врати и (най-важното) забързва процедури.

Опитай да се обадиш в държавна институция: телефонът звъни до безкрайност. Там е вечна обедна почивка… и е лятото на 1972 г.

Опитай да им изпратиш имейл. Изчезва в черната дупка на „препратено до съответния отдел“.

Опитай да решиш някакъв проблем. Ще срещнеш стена от кисели служители, които (недотам) любезно ще ти обяснят защо нещо не може да се направи.

Колкото повече слоеве, толкова по-малко отговорност. Толкова повече объркване. А объркването, в България, е власт.

Когато всички са отговорни, никой не е.

Какво става, когато някой чиновник вземе подкуп? Прибира си го в джоба. Собствения. Какво става, когато някой осъди институцията, която този чиновник представлява? Институцията плаща. От бюджета. От нашия джоб. Лична отговорност? Нула.

Вчера си припомнихме за случая с жената, ударена от ван с нелегални мигранти. Която после беше задържана, защото полевият наркотест беше излязъл фалшиво положителен. Тя беше ранена, уплашена, седеше на пейка до мъжа, който почти я уби; беше третирана като престъпник, защото пластмасовата касета писнала грешно. Седмици по-късно лабораторията я оневини. Но унижението вече се беше случило. И страхът. И така нататък.

Това е логичният резултат от държава, в която процедурата е по-свещена от човека. Същото министерство (МВР), което се дави в администрация, отказва да финансира достатъчно лаборатории, които да облекчат страданията на хората. Отказва и да осъвремени тестовете и процедурите.

Същата власт, която назначава десетки хиляди чиновници, не може да осигури 48-часов срок за потвърждаващи тестове.

Една раздута система винаги има нужда от нови жертви, за да оправдае размера си.

Цели градове опустяват. Болници се затварят. Училища се сливат заради липса на ученици. Но в министерствата, агенциите и дирекциите всичко е точно; там има растеж.

България успя да постигне нещо, което дори Джордж Оруел не може да измисли: умиращо население, управлявано от разрастваща се бюрокрация, която се възпроизвежда с единствената цел да се възпроизвежда.

Ще кажат, че е модернизация за по-добро обслужване и повече прозрачност.

И някакви хора си фантазират, че ще правят дигитализация? Тая дигитализация вече 20 години „ей-сега-всеки-момент“ я въвеждаме. Дигитализация, прозрачност, отговорност. Прекрасни думи, срещани основно в докладите на ЕС.

А на практика единственото, което се множи по-бързо от корупцията, е администрацията.