По 21 чиновници утежняват живота на всеки 1000 българи

Парадоксален факт - българите се топят, но чиновниците набъбват значително не само като абсолютна бройка, но и пропорционално спрямо работещите.

На всеки 1 000 души в момента се падат по 21 държавни служители в централната и местните администрации, докато през 2010 г. са били едва 11 на 1000, а през 2001 г. - 8 на 1000, показва проверка на "24 часа - 168 истории".

И още нещо - не е ли крайно време да бъдат съкратени до разумни нива, след като виждаме разлики не само спрямо структурата преди години, но и в сравнение с апарата в партньорски държави в Европа?

Стажантите започват с еквивалента на 790 лв. в леи, а директорите вземат по 1190 лв. на месец. Основното средно възнаграждение на чиновниците е 2575 леи (1020 лв.).

Как стои въпросът у нас?

Ако следваме съотношението в Амстердам и Хага, тук чиновниците средно биха получавали 2154 лв., което е с 23% по-ниско от това по класификатора. Спрямо действително изплатените разликата е даже още по-голяма.

Чиновникът е на хранилка, за да гласува правилно

Да си плащат осигуровките като нас и обезщетенията, когато заради тях ни осъдят в Страсбург, казва политологът Теодор Славев

Освен това, нарочно държат незаети бройки и усвояват бюджета им за заплати, не го връщат обратно. Той служи за по-високи допълнителни възнаграждения.

Към края на юни т.г. в централната администрация са били заети 98 892 души, а в местната – 42 507, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Преди 15 г. в Годишния доклад за състоянието на администрацията се посочва, че са били общо 83 379, или с 49 000 души по-малко, а тогава българите са били 958 000 повече.

В Нидерландия, която от години се дава за пример за липса на бюрокрация, те са два пъти по-малко - 10 на 1000 души. За 18-милионното им население се грижат 180 000 чиновници. Страната разчита предимно на дигитални услуги, автоматизация на административни процеси и ефективна структура на управление, което позволява по-малко персонал. Защо да не вземем пример от тях и да вложим повече пари за въвеждане на иновативни подходи, вместо да издържаме толкова много чиновници?

Най-развитата страна в Европейския съюз - Германия, която, въпреки че разчита много на своите провинции и е децентрализирала управлението, също плаща на по-малко административни служители в сравнение с България. Там са 15,6 на 1000. Във Франция пък се доближават до нашите нива и са съвсем леко по-малобройни - 20,6 на 1000.

Но пък съседна Гърция разполага с 13 на 1000. В Атина мислят още по-далече - имаха идея за премахване на постоянните договори на чиновниците, но засега тя не е реализирана. Гърците продължават процеса на дигитална трансформация на публичните услуги, въвеждат нови системи за оценка на изпълнението на работата на държавните служители и засилване на отчетността.

Другата ни съседка - Румъния, е доста по-затормозена с администрация от нас - 35,4 чиновници на 1000 души население. Букурещ обаче направи нещо, което у нас никога не се е случвало. Замразиха заплатите им на драстично ниски нива през 2024 г., когато държавата изпадна във финансова криза. В допълнение Букурещ оповести през това лято, че ще предприеме мащабна реформа със съкращение на десетки хиляди служители. Дори извади от класификатора цели 1800 позиции.

Румънските власти съобщиха, че ще съкратят около 40 000 чиновници. По същия повод забрани командировките и прехвърлянията между ведомствата, за да може действително да намали броя на бюрократите и да гарантира, че административните маневри няма да попречат на съкращенията. Букурещ позволява на чиновниците да работят до 70 г., но пенсиониралите се от тях ще бъдат лишавани от пенсия, докато са на служба. Ще я получат, когато им прекратят трудовия договор. Така всички служители във ведомствата са с минимални възнаграждения.

Забелязва се едно особено несъответствие между специално изработен класификатор на длъжностите в държавната администрация, където заплатите им изглеждат по един начин, и докладите за състоянието на сферата, в които максимумите на възнагражденията са съвършено различни. А отчетите на министерствата дават представа за изплатените пари.

Според класификатора стажантите в държавната администрация вземат от 933 до 1450 лв. Останалите чиновници се подписват на основно възнаграждение от 1150 лв. до 3200 лв. Най-високоплатени са главните секретари на министерствата и Министерския съвет - до 4900 лв. според стажа. В доклада за състоянието на администрацията за 2024 г. обаче са уточнени други максимални заплати - от 2194 лв. за изпълнител до 6900 за главен секретар. А статистиката твърди, че 80% от държавните служители са на заплата между 1630 и 4000 лв., или средно 2815 лв.

Сумите за държавните служители и в отделните министерства също изглеждат различно от посоченото в единния класификатор. В Министерството на земеделието например средно в началото на годината са взели по 5215 лв. на месец. В регионалното развитие заплатите в различните отдели и дейности варират между 3000 и над 5700 лв., ако се съди по отчета на бюджета. В транспортното пък са малко по-скромни - средно на месец 3238 лв. за т.г., което пак не е същото като в класификатора.

Подобно е положението и в останалите министерства. Тези разлики между предвижданото и изплатеното възнаграждение се дължат на това, че чиновниците получават различни надбавки – например ваучери за храна или порционни пари, допълнително материално стимулиране (ДМС) до 30% от основната заплата, добавки за стаж в размер на 1% за година, добавки за владеене на езици (където това е необходимо за длъжността – Външно министерство и международните отдели на другите), добавки за участие в европроекти. Някои имат и допълнителни пари за специфични условия – например работа с класифицирана информация. Не плащат осигуровки, за това се грижи държавата.

Разбира се, най-добре платено е оглавяваното от Теменужка Петкова ведомство, защото там са Националната агенция по приходите и Агенция "Митници", които традиционно се разписват срещу повече пари. В момента обаче рекорда държи звеното за присъединяване на България към еврозоната по разбираеми причини. Това е приоритет за страната и не трябва да има никакви грешки. Отговорниците за еврото са стигнали до около 7500 лв. месечно. Интересното е, че в други структури на Финансовото министерство не са така добре платени. Част от отделите са взели средно по 4076 лв. месечно от януари до юни.

Там 80% от заетите в държавния сектор в Нидерландия месечно виждат в сметките си между 2350 и 6424 евро, а по 10% са под и над тези стойности. Средно това прави по 4387 евро, което е малко над двойна минимална заплата. В България има дори хора в администрацията, които вземат шесторно над минималната.

Разбира се, може, но въпросът е каква работа са свършили, за да тежат по този начин на бюджета и данъкоплатците, и дали по-малък брой чиновници няма да бъдат по-ефективни. От свиването на бюрократичните спънки ще спечелят всички българи с изключение на тези, които намират смисъл да усложняват процедурите за бизнеса и хората.

Що се отнася до заплащането, оценките за работата им са изцяло проформа, те са механизми за даване на бонуси. Чиновниците не споделят наравно с другите работещи бремето на осигуровките – плаща им ги държавата. Останало е от годините, когато никой не искаше държавна работа, беше ниско платена, а сега те надминават частния сектор. Крайно време е да започнат да си плащат лично осигуровките като всички нормални граждани.

Много трудно е да се изчисли колко реално получават държавните служители, защото е много субективно с тези средни стойности. Едни вземат много, други – не. В Европа заради политиката на GDPR не може, но в Америка можеш да видиш за конкретен служител колко е взел, колко са му бонусите и прослуженото време.

Аз имам идея за регресна държавна отговорност на служителите, когато са нарушили основни човешки права. Страната ни плаща между 60 и 100 милиона обезщетения за действия на администрацията и прокуратурата. Крият се зад държавата. Смятам, че ще е дисциплиниращо, ако отговарят лично, и когато се установи чия е вината, нека конкретният чиновник да плати обезщетението, завършва авторът на статията.