МВФ прогнозира нарастване на глобалния публичен дълг над 100% от БВП до 2029 г.

Това би могло да отприщи фискално-финансов "гибелен цикъл", подобен на този, който се случи по време на европейската криза на държавния дълг, започнала през 2010 г., каза Гаспар.

Според доклада "Фискален монитор“, целенасочените публични разходи за образование и инфраструктура биха могли да увеличат БВП.

Той каза, че служители на МВФ настоятелно ще призоват американските власти да стабилизират дълга чрез намаляване на бюджетния дефицит по време на предстоящ преглед на икономиката на САЩ, който започва следващия месец.

Според МВФ държавният дълг на Китай също нараства рязко, като би трябвало да се увеличил от 88,3% от БВП до очакваните 113% до 2029 г. Фондът планира редовен преглед и на китайската икономика следващия месец.

Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира, че глобалният публичен дълг ще надхвърли 100% от брутния вътрешен продукт до 2029 г., достигайки най-високото си ниво от 1948 г. насам и ще продължи да се покачва, като в същото време Фондът призовава страните да изградят буфери, за да се предпазят от икономически рискове, предаде Ройтерс.

Витор Гаспар, ръководител на отдела по фискални въпроси на МВФ, заяви, че нивата на глобалния публичен дълг биха могли да скочат до 123% от БВП до края на десетилетието при "неблагоприятен, но правдоподобен сценарий", което би било малко под историческия връх от 132%, достигнат непосредствено след Втората световна война.

Вчера МВФ повиши прогнозата си за глобалния икономически растеж през 2025 г., предвид по-благоприятното от очакваното въздействие на тарифите, въпреки че предупреди, че подновена търговска война между САЩ и Китай, която ескалира в последните дни, може значително да забави световната икономика. Гаспар заяви, че силно несигурните перспективи правят фискалните реформи по-важни от всякога и МВФ призовава както развитите икономики, така и развиващите се страни да намалят нивата на дълга си, да намалят дефицитите и да натрупат финансови буфери.

Предишни изследвания на МВФ показаха, че страните с по-голямо фискално пространство са по-способни да ограничат щетите върху заетостта и икономическата активност в случай на тежки неблагоприятни сътресения, съчетани с финансова криза, каза Гаспар.

В последния си доклад "Фискален монитор" МВФ отбеляза, че богатите икономики вече имат нива на публичен дълг над 100% от БВП или се очаква да надхвърлят това ниво, включително Съединените щати, Канада, Китай, Франция, Италия, Япония и Великобритания.

Рискът за тези държави обаче се счита за нисък до умерен, тъй като те има силно развити пазари на държавни облигации и повече възможности за политически избор, докато много развиващи се пазари и страни с ниски доходи имат по-малко ресурси и са изправени пред по-високи разходи по заеми, въпреки относително ниските си коефициенти на задлъжнялост, отбелязва Ройтерс.

Заемите са много по-скъпи сега, отколкото в периода между световната финансова криза от 2008-2009 г. и коронавирусната пандемия, която започна през 2020 г., каза Гаспар и добави, че покачващите се лихвени проценти оказват натиск върху бюджетите във времена, когато търсенето е високо поради геополитическо напрежение, нарастващи природни бедствия, революционни технологии и застаряващо население.

Разпределянето само на един процентен пункт от БВП от текущите разходи за образование или други инвестиции в човешки капитал би могло да увеличи брутния вътрешен продукт с повече от 3% до 2050 г. в развитите икономики и почти два пъти повече в развиващите се икономики, посочи МВФ.

Намаляването на американския дефицит би помогнало за ребалансирането на икономиката на САЩ, като същевременно би освободило ресурси за частния сектор както в Съединените щати, така и по света, спомагайки за понижаване на лихвените проценти и правейки условията за финансиране по-благоприятни, каза Гаспар.