Рекордни нива на въглероден диоксид са отчетени през 2024 г.

Това се посочва в нов доклад на Световната метеорологична организация (СМО).

Концентрациите на метан и диазотен оксид – вторият и третият най-важни дълготрайни парникови газове, свързани с човешката дейност – също са достигнали рекордни нива.

Когато бюлетинът е публикуван за първи път през 2004 г., средногодишното ниво на CO2, измерено от мрежата за наблюдение на СМО „Глобална атмосферна стража“, е било 377,1 ppm. През 2024 г. то е 423,9 ppm.

Вероятната причина за рекордния ръст между 2023 и 2024 г. е големият принос от емисиите от горски пожари и намаленото поглъщане на CO2 от сушата и океана през 2024 г. – най-топлата година в историята, със силно изразен Ел Ниньо.

Средната глобална концентрация на метан през 2024 г. е 1942 части на милиард (ppb) – увеличение от 166% спрямо прединдустриалните нива (преди 1750 г.).

Диазотният оксид е третият по важност дълготраен парников газ и идва както от естествени източници, така и от човешки дейности като изгаряне на биомаса, използване на торове и различни промишлени процеси.

Средната му глобална концентрация достига 338,0 ppb през 2024 г., което е увеличение с 25% спрямо прединдустриалното ниво.

Нивата на въглероден диоксид (CO2) в атмосферата са се покачили с рекордна скорост до нови върхове през 2024 г., обричайки планетата на дългосрочно повишаване на температурите.

Причина за това са продължаващите емисии на CO2 от човешка дейност и рязкото им увеличение вследствие на горски пожари. Допълнителен фактор е намаленото поглъщане на CO2 от естествени „поглътители“ като сухоземните екосистеми и океана, което заплашва да се превърне в порочен климатичен кръг.

Темповете на растеж на CO2 са се утроили от 60-те години на миналия век, ускорявайки се от средногодишно увеличение от 0,8 части на милион (ppm) до 2,4 ppm годишно в десетилетието между 2011 и 2020 г. От 2023 до 2024 г. средната глобална концентрация на CO2 е скочила с 3,5 ppm – най-голямото увеличение от началото на съвременните измервания през 1957 г..

„Топлината, уловена от CO2 и други парникови газове, „турбо зарежда“ нашия климат и води до по-екстремни метеорологични явления. Намаляването на емисиите е от съществено значение не само за климата, но и за нашата икономическа сигурност и благосъстоянието на общностите“, заяви заместник-генералният секретар на СМО Ко Барет.

СМО публикува годишния си бюлетин за парниковите газове, за да предостави авторитетна научна информация за конференцията на ООН по изменението на климата през ноември. Срещата COP 30 в Белем, Бразилия, ще се стреми да ускори действията в областта на климата.

„Поддържането и разширяването на мониторинга на парниковите газове са от решаващо значение за подкрепата на тези усилия“, каза Оксана Тарасова, координатор на бюлетина, който е един от водещите научни доклади на СМО и вече е в своето 21-во издание.

Около половината от общия CO2, емитиран всяка година, остава в атмосферата, а останалата част се поглъща от сухоземните екосистеми и океаните на Земята. Това съхранение обаче не е постоянно. С повишаването на глобалната температура океаните абсорбират по-малко CO2 поради намалената разтворимост при по-високи температури, докато сухоземните поглътители са засегнати по различни начини, включително от потенциала за по-продължителни засушавания.

Метанът е отговорен за около 16% от затоплящия ефект върху климата ни от дълготрайните парникови газове и има живот от около девет години. Приблизително 40% от метана се отделя в атмосферата от естествени източници (например влажни зони), които също са чувствителни към климата, а около 60% идва от антропогенни източници като говедовъдство, отглеждане на ориз, експлоатация на изкопаеми горива, сметища и изгаряне на биомаса.