Президентът Йотова: България заслужи своята свобода, тя я извоюва!

Иран и цената на конфликта

"Знаете ли, девет години в президентската институция, в качеството си на вицепрезидент и сега на президент, сигурно не ми е останало нито един град и село, в което да не съм била. Няма разделение сред хората! Даже, струва ми се, че ние сме по-сплотени като общество от всякога, имаме едни и същи проблеми, недоимък, несправедливости, като започнете от съдебната система и стигнете до това, че децата нямат равен старт в живота си, че много огромни са дисбалансите в страната – кой, къде живее и как това предопределя бъдещето на младите хора. Така че за разделение в обществото не можем да говорим. Но има нещо друго, което е тревожно, опасно и на което всички ние трябва да дадем отпор – изкуственият опит за разделение на хората чрез политиката, чрез политици, които се хранят от това, че българският народ ще бъде разделен, които "заграждат" определени групи, при това с доста фалшиви послания. И една от най-важните задачи, освен добрата организация на предстоящите избори, преодоляване на всякакви злоупотреби по отношение на изборния ден и преди това, но още по-важно, според мен, е хората да имат възможността да гласуват по съвест – така, както те са решили, ако харесват определени идеи, ако харесват определени хора, да бъдат свободни в своя избор. Днес, на Трети март е изключително важно да говорим за свободата преди 148 години и свободата днес – тя не е по-малко важна, защото ако човек е свободен, ако има право на избор, ако може спокойно да излага идеите си, това вече е залог за просперитета на страната ни."

"Определено да! Нека да припомним на нашите слушатели, че още в началото на първия мандат с президента Радев се опитахме да предложим варианти, организирани и структурирани, за това как да участват българските общности зад граница. (…) Неслучайно предлагах, и продължавам да предлагам, да се направи една асоциация на тези общности, която да има своето представителство пред българските власти тук, в страната, и нейният глас да бъде зачетен на различни нива. Дали това ще бъде под формата на различни обществени съвети, които ще бъдат създадени по места, дали чрез регистрацията на българските дружества, но такова структуриране е задължително. Аз наложих вето (на последните промени в Изборния кодекс, с които се ограничава броят на избирателните секции в държави извън ЕС – бел.ред.), не само заради конституционния текст, че всички български граждани имат еднакви права да избират и да бъдат избирани, а защото смятам, че няма българи тук и навън, няма ние и вие – ние всички сме българи и моите многочислени контакти с българските общности зад граница всеки път доказват, че хората навън милеят за страната си много, и не само от носталгични чувства.

Така че за мен е късогледа позицията. Според моите правомощия това, което трябваше да се направи, аз направих – наложих вето върху тези промени. Но пак казвам – точно това мнозинство в парламента решава ситуацията по друг начин. Аз не съм убедена докрай, че всички, които гласуваха за отмяна на ветото, мислят така, по-скоро робуват на съответната политическа конюнктура и всеки е намерил някакво си собствено оправдание. Що се отнася до регион "Чужбина" – моето мнение съвпада с това на Народното събрание – ние не сме готови за този регион "Чужбина". Преди да изградим инфраструктурата на българите зад граница, това ще бъде само едно вътрешно преразпределение на мандатите, а нали идеята е да се чува гласът на хората, които са извън България, на които не им е все едно какво става в страната ни и какъв път поема. Нямаше как с това половинчато решение да стигнем тази цел. Така че е добре да има още 2 години преходен период, в който в една спокойна ситуация след изборите, надявам се, внимателно да бъде обмислено. (…) Не е клише – българите зад граница са огромен потенциал. Знаете ли какво означава за мен, когато се срещам на официално ниво с правителствени ръководители, президенти, които говорят с такава възхита за българи, които работят в техните страни?! Ще ви дам конкретен пример – водещите специалисти в "Майкрософт" в Сиатъл са българи, и техните разработки в изкуствения интелект изпреварваха тези на колегите им американци или китайци (…). Може да си представите за какъв капацитет и за какви умове става дума и сега ние на тези хора ще кажем – няма да гласувате. Как е възможно това?

"За съжаление, тази тема прониква единствено и само в предизборни кампании. До този момент, откакто съм се върнала от предишната си работа в Брюксел, не съм видяла нито една институция, освен Българската академия на науките, където си свършиха чудесно работата с много сериозно проучване, която да се заеме сериозно с този въпрос. Това не може да бъде работа нито само на президента, нито само на премиера, нито само на Народното събрание. Тук е важно да се направи цялостна дългосрочна стратегия, тъй като става дума от финанси до възможността хората да живеят в различни части на България и да имат равен старт, равни шансове. Една голяма част от този срив, който наблюдаваме, всъщност се дължи и на хората, които са зад граница, но никой не е напуснал родината и семейството си от добро – всеки има своята причина. Разбира се, в съвременния свят има и много млади хора, които търсят собствената си реализация, живеем в много глобално общество. Но да направим така, че хората във всички региони в страната да имат първоначален равен старт. Това вече ще бъде и притегателна сила за много хора да се върнат, а пък други да не напускат (…)."

"Аз и моят екип още като вицепрезидент сме лансирали към другите институции желанието България да има свой Културен институт, така както всяка една страна в ЕС. И част от дейността, статута и работата на такъв културен институт е точно проследяването на най-различни истории, свързани с България, архиви, родова памет, културни ценности, всичко това, което може да бъде събирано и което е част от огромната културна съкровищница на страната ни. За съжаление до този момент не сме чути отникъде. Нещо повече: без да ни е работа, президентската институция разработи концепция, направихме срещи с представителствата на такива културни институти в София – "Сервантес", "Гьоте", Френския културен институт, унгарския, полския, чешкия… – успяхме да съберем тази информация и да предложим структура, която най-добре ще работи за българския институт, с ясното съзнание, че трябва да има специален закон, за да не може всяко едно правителство, на което му хрумне, с лека ръка да го закрие. Този институт ще работи и много с българските общности зад граница. Идеята ми не е мегаломанска – ще разкрием такива институти там, където имаме възможности, но там ще се учи български език, българска литература, история, ще има възможности за влияние чрез съвременната ни литература, защото нашите автори са много малко познати навън. Там ще се говори за културно-историческо наследство. Прекалено натоварвам с очаквания следващата власт, но смятам, че ще има грамотни хора, които добре да осъзнаят колко е важна тази дипломация, защото културната дипломация отваря най-широко вратите. А България е една от най-древните страни, с огромна и богата история, която светът трябва да познава. Това е нашата най-добра визитна картичка. (…) По този начин и образът на страната ни ще бъде друг, а не това клише, което ненавиждам – на най-бедната страна. Ние можем да бъдем други и културата е тази, която буквално може да хване за ръка всички нас и да ни изведе на едно друго поле сред развитите държави. Това е огромната ми болка и моя най-голяма кауза (…)."