За депутатите може, ала за медиците - не? Желязков е против обвързването на заплатите на младите лекари със СРЗ

Икономическата логика зад думите му

Целта е заплатите да се увеличават, но с баланс спрямо реалните икономически възможности. Подходът трябва да стимулира работещите без да предизвиква изкуствено надуване на цените или натиск върху бюджета.

Защо автоматичното обвързване не е добър подход

Колко обаче взима всеки депутат

Отговорът е ясно записан в правилника на Народното събрание. Формулата за депутатското възнаграждение е следната: средномесечната заплата в обществения сектор за последния месец от тримесечието, умножена по три.

"Не споделям разбирането, че трябва да бъдат обвързани към средната работна заплата в страната, а по-скоро да са в рамките на заплащанията в системата", повтори той визията си за заплащанията на младите медицински специалисти.

Срещу обвързването на възнагражденията на младите лекари със средната работна заплата в страната се обяви премиерът Росен Желязков по време на днешния блиц контрол в парламента. Коментарът му дойде като отговори на въпрос от Асен Василев от ПП, които искаше да знае кога ще бъде задвижен обещаният законопроект за заплатите на медицинските специалисти.

Желязков е категоричен, че въпросът не е дали трябва да се повишат възнагражденията, а как да се направи. "Конвергенцията на заплащанията със средноверопейските е политика от дълги години на много прав и върви в правилна посока, въпросът е да не прегрява. Свидетели сме как привързването към средната работна заплата на редица възнаграждения изкривява възможностите на икономиката и налива допълнителна инфлация", обясни той.

Ако заплатите на определени групи (лекари, учители, държавни служители) растат автоматично при повишаване на средната работна заплата, това води до бързо нарастване на разходите за труд. Рязкото увеличаване на заплатите създава финансов натиск върху държавния бюджет и частните работодатели, които трябва да покриват по-високите разходи.

Когато разходите за труд нарастват по-бързо от производителността, се появява риск от инфлация. Това означава, че цените на стоките и услугите започват да растат по-бързо, отколкото икономиката може да поддържа, което намалява покупателната способност на хората.

• Създава твърде ригидна система, която не отчита икономическите цикли и реалната производителност;

• Води до инфлационен натиск и възможни бюджетни дефицити;

• Ограничава гъвкавостта при управление на възнагражденията според конкретните приоритети и нужди на различни сектори.

Желязков не е сигурен как върви дейността на специалната работна група, която бе създадена по темата, но обеща да обърне внимание на здравния министър Силви Кирилов "за експертизата, която е необходима, за да се вземе необходимото политическо решение".