Мушица на 151 милиона години променя представите ни за еволюцията

Фосил на мушица от епохата на динозаврите, открит в Австралия, разкрива, че сладководните насекоми може да са се появили първо в Южното полукълбо.

Новоидентифицираният вид е наречен Telmatomyia talbragarica, което означава „муха от застоялите води“ – препратка към езерната среда в района на Талбрагар.

Преосмисляне на произхода на семейството

Групата Podonominae отдавна служи като ценен модел за изучаване на разпространението на видовете по планетата и възникването на биоразнообразието във времето.

Ограничения поради недостига на фосили в Южното полукълбо

Анализът на фосилизираните екземпляри, съчетан с геномика, ще помогне да се определи дали разпространението на тези насекоми след разпадането на Гондвана е било предимно пасивно, или активно.

Получените данни със сигурност ще бъдат ценни за разбирането и опазването на съвременното биоразнообразие.

Международен екип от изследователи, ръководен от Биологичната станция „Доняна“ (EBD-CSIC), идентифицира неизвестен досега вид фосилизирано насекомо от периода Юра в Австралия, чиято възраст се оценява на около 151 милиона години. Това откритие представлява най-старият известен член на семейство Chironomidae, намиран някога в Южното полукълбо. Тези нехапещи мушици обикновено обитават сладководни басейни.

„Този фосил, който е най-старата регистрирана находка в Южното полукълбо, показва, че тази група сладководни животни може да произхожда от южния суперконтинент Гондвана“, обяснява Виктор Баранов, изследовател в Биологичната станция „Доняна“ и водещ автор на изследването.

Изследователите са анализирали шест фосилизирани екземпляра, включително какавиди и излюпващи се възрастни индивиди, като всички те показват наличието на терминален диск. Смятало се е, че тази структура, която функционира в среда, повлияна от приливи и отливи, е характерна само за морските видове. Въпреки това, седиментните и фосилни доказателства от Талбрагар сочат, че районът някога е бил сладководен хабитат, което демонстрира изненадващата адаптивност (фенотипна пластичност) на хирономидите.

По-ранни теории предполагат, че Podonominae произхождат от северната част на Гондвана, преди да се разпространят на север към Лавразия – древната суша, включваща днешните континенти от Северното полукълбо. Техният фосилен запис, обаче, е ограничен. Отчасти поради трудностите при запазването и липсата на проучвания, фокусирани върху екземпляри от Южното полукълбо. По-късни открития на по-стари фосили в Евразия от периода Юра карат някои учени да предложат лавразийски произход, отбелязва Science Daily.

Днес видовете Podonominae се срещат предимно в Южното полукълбо. Тяхното разпръснато разпространение в Южна Америка, Австралия, Южна Африка и Нова Зеландия е класически пример за викарианс – процес, при който естествени бариери като планини или реки разделят дадена популация, принуждавайки всяка група да еволюира независимо и да формира нови видове.

Въпреки че това откритие запълва значителна празнина във фосилния запис на тази линия, цялостното разбиране за еволюционната история на групата все още е ограничено от липсата на фосили от Южното полукълбо. По-голямата част от известните фосили на Podonominae произхождат от Северното полукълбо, като досега са документирани само две изключения от Южното: екземпляр от еоцена в Австралия и находка от палеоцена в Индия.

Професор Стив Треуик от Университета „Маси“ обяснява: „Съществуват отдавнашни въпроси за начина, по който биотите в Южното полукълбо са се формирали и променяли през геоложкото време. Фосили на видове малки, деликатни сладководни насекоми като мухата от Талбрагар са рядкост и ни помагат да тълкуваме историята на живота на нашата планета".