Заложниците са свободни, но чудовищата все още управляват спектакъла

___________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Да започнем с добрата новина, защото – да си признаем – отдавна не сме чували такава. Заложниците са освободени. След две години в ада – в мазета, тунели, клетки… те отново дишат свободно. Прегръщат семействата си. Живи са. Ако вярвате в чудеса, ето ви едно.

Но да не сме наивни. Зад всяка прегръдка и всяко заглавие в медиите, че „надеждата се завръща!“ стоят същите мъже, които направиха всичко възможно надеждата да умре. И сега си лъскат и полират ореолите.

Бенямин Нетаняху и ръководството на Хамас… заслужават съдебна зала повече, отколкото подиуми и медийно внимание. Засега обаче са заети да се представят за победители пред народите си.

Нетаняху, вечният опортюнист, превръща освобождаването на заложниците в политическо изкуствено дишане за опетнената си персона. Човекът, чийто колосален провал в сигурността доведе до самите отвличания, сега ще започне да позира като единствения, който е бил способен да ги върне у дома. Заедно може би с влюбения в Нобеловата награда Тръмп (несподелена е тая любов!).

В същото време лидерите на Хамас – добре охранените призраци от Доха, празнуват собствената си „победа“ (сега всички са „победители“ пред хората си). Терористите, оцеляващи и създаващи хранителната си среда чрез поддържане на страха, чрез убийства, чрез насилие. Сега – освобождавайки заложниците – пак се опитват да демонстрират сила. Според Ройтерс Хамас е започнал да разполага бойци в Газа.

Защо всеки път, когато мирът се прокрадне през дима, тези два лагера намират начин да го превърнат в пиар кампания? И по-лошото: защо винаги намират начин да докарат земите и народите си до състояние да се молят за мир? Отново и отново? (подсказка: защото това е единственият им начин да имат и задържат властта си.)

А в действителност „работи“ само едно: да държат всички достатъчно изплашени, че да продължават да поддържат същите чудовища на власт.

Израелците и палестинците заслужават повече, но и двата народа са в капан между различни версии на едно и също зло.

Нетаняху не е защитник. Той е политически подпалвач, който откри, че огънят топли. С години подкопаваше умерените палестинци (а с това усилваше гласа на екстремистите) и унищожаваше израелските институции за контрол и баланс, докато позираше като човек, който държи хаоса под контрол. После хаосът дойде.

Можеше да бъде осъден за корупция. Можеше да бъде запомнен като паднал политик. Защото именно това му се печеше на **** в дните и седмиците преди 7 октомври 2023 г.

Вместо това се превърна във „военновременен лидер“, човекът, който „устоява“. Удобно, нали? Ако не беше Хамас, щеше да падне от власт и да се изправи в съдебната зала.

А Хамас? Хайде да спрем да го наричаме „движение“ или „съпротива“. Това е картел на смъртта. Бизнесмени, намерили формулата: промити мозъци + екстремизъм + страх = $$$.

Силата на Хамас зависи от това Газа да остане бедна, гневна и отчаяна. Хамас краде помощи, крие се в училища, използва цивилни като щитове и снима „героични“ клипове, докато обикновените палестинци погребват децата си. Ако войната свърши утре, Хамас губи всичко.

Затова войната не може да свърши. Затова Хамас разполага бойци в Газа.

Това е грозната истина: и Хамас, и Нетаняху се нуждаят от конфликта, за да оцелеят политически и финансово. Хранят се от него като паразити. Сега правят театър на мира, но все по-малко хора им вярват.

Офисът на Нетаняху вече разпространява посланието, че „силното лидерство носи резултати“.

Хамас пуска лъскави видеа за „хуманитарен обмен“, показва бойци, охраняващи автобуси, все едно са мироопазващи сили. Всяка истинска човешка радост, всяка прегръдка, всяка целувка стават суровина за следващия пропаганден цикъл. Сега превръщат емоцията във валута.

Израел кърви отвътре, разделен от страх и умора. Никой лидер в тази история няма чисти ръце. Хамас запали фитила с избиването на израелци и осъди палестинците на още години страдание. Нетаняху пък построи клада от политиките, които направиха Хамас по-силен и унищожиха всяка умерена алтернатива.

И двата лагера претендират, че говорят от името на народа си. И двата лагера оставят руини и разбити животи след себе си.

Докато светът гледа щастливите прегръдки, истинската военна машина (сделките, парите, оръжията, пропагандата) тихо се пренастройва за следващия рунд. А истинските герои не са на сцената. Не Нетаняху освободи заложниците. Не и Хамас.

Това направиха семействата им – майките, бащите, активистите, дипломатите, обикновените хора, които отказаха да се предадат. Те изтръгнаха това чудо с голи ръце. И, ако има нещо свято в този ден, то принадлежи на тях, а не на мъжете, които превърнаха живота им в кошмар.

…

И как смятате: дали Нетаняху вече не пресмята как да превърне това в следваща изборна победа? А дали Хамас вече не планира следващата си кампания на „мъченичество“, за да привлече нови бойци?