Врагове, които се нуждаят един от друг: как Хамас и Нетаняху поддържат войната

И все пак, Хамас сигнализира отказ.

________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Политиката е пълна с абсурдни съюзи, но малко са толкова смъртоносни, колкото негласния пакт между Бенямин Нетаняху и Хамас. На хартия те са заклети врагове. На практика обаче… причината единият да оцелява е съществуването на другия.

В момента, в който войната с Хамас приключи, дните на Нетаняху във властта са преброени. В момента, в който мирът с Израел стане възможен, Хамас губи оправданието за съществуването си.

И именно затова мирът е врагът им.

Да се върнем в 2023 г. В месеците преди 7 октомври Нетаняху беше притиснат в ъгъла. Опитът му за съдебна реформа предизвика масови протести. Делата за корупция висяха като дамоклев меч над главата му. Проучванията показваха рекордно нисък рейтинг. Мнозина израелци вярваха, че „ерата на Биби“ е към края си; при това не чрез изборна загуба, а чрез правосъдие.

И тогава Хамас удари.

Атаката на 7 октомври 2023 г. беше най-мрачният ден за Израел от десетилетия. Но политически тя спаси Нетаняху. За една нощ делата за корупция бяха забравени. Протестиращите оставиха плакатите и се обединиха около „националната сигурност“. Страхът измести възмущението. А Нетаняху – подсъдимият – отново се прекръсти в „Г-н Сигурност“.

Критиците му твърдят, че оттогава нищо не се е променило. Нетаняху няма стимул да приключи войната, защото това би означавало да се изправи отново пред собствения си народ вече не като военновременен лидер, а като политик с висящи обвинения. Враговете му в Израел (съда) го чакат. Враговете му в Газа обаче са щит срещу тях.

Да обърнем дъската. И Хамас изпитваше трудности преди октомври 2023 г. Отслабен в Газа, губещ легитимност сред палестинците, под натиск от арабските държави да се умири и умери; движението се плъзгаше към безсилие. Палестинската автономия под Махмуд Абас, макар и непопулярна, все още представляваше дипломатическия канал към външния свят.

Тогава 7 октомври нулира играта. Изведнъж Хамас вече не беше маргинален. Той отново беше в центъра, диктувайки заглавия и пренареждайки регионалната политика. Всеки израелски бомбардировъчен удар върху Газа подсилваше приказките за „съпротива“. Всяка палестинска смърт се превръщаше в пропаганда.

Жестоката реалност е, че Хамас съществува единствено чрез конфликта. Мирът означава отчетност, избори, управление и прозрачност. Неща, които Хамас не може да преживее. Няма война = няма Хамас. И затова, като Нетаняху, и Хамас има нужда войната да продължи.

Доналд Тръмп представя нов мирен план. Предложението получава изненадващо широка подкрепа: Нетаняху, Махмуд Абас(!), Турция, Египет, Катар, Саудитска Арабия. Дори подкрепата на Абас подсказва, че палестинците може би най-сетне имат алтернативен път към държавност и стабилност.

Изненадващо ли е? Не. Както виждате в статията, позицията на Хамас е вече противоречива: отхвърля, докато се преструва, че „обмисля“. Но същината е проста: мирът заплашва Хамас повече от бомбите. Ако Палестинската автономия и арабските държави подкрепят сделка, Хамас остава в периферията. Единствената им стратегия е да поддържат войната.

Това повдига очевидния въпрос: ако Абас може да подкрепи мирна рамка, защо Хамас не може? Защитава ли Хамас палестинците или Хамас защитава само Хамас? Отговорът е очевиден.

Това не е новост. Още през август доклади показаха, че Хамас поставя невъзможни искания в преговорите. Защо? Защото невъзможните искания гарантират провал. Ако Израел каже „не“, Хамас може да претендира за жертва и да оправдае нови ракети.

Това е сценарий, който знаят наизуст: ескалация –> невъзможни искания –> провалени преговори –> поза на „съпротива“. Това поддържа войната и оставя обикновените палестинци в руини.

Кой разумен човек може да си представи, че Хамас ще получи независима Палестинска държава СЪС СТОЛИЦА ЙЕРУСАЛИМ…?!?!?!

Междувременно лидерите на Хамас живеят в лукс в чужбина – в Доха, Истанбул, Бейрут – далеч от бомбите върху Газа. Децата им са в безопасност. Животът им е непокътнат. А цивилните в Газа плащат с глад, травма и кръв.

Човешката цена е катастрофална. Продължават да излизат доклади, че Хамас краде хранителна помощ от палестинците. Международната помощ, предназначена за училища и болници, с години се пренасочваше към тунели и оръжия. Обикновените семейства днес живеят в недостиг и мизерия, докато командирите на Хамас се наслаждават на удобства „в изгнание“.

Нетаняху също живее далеч от фронта. Личното му оцеляване не се крепи на защитата на Израел, а на удължаването на самата война, която разяжда обществото му. Израелци, които някога го мразеха, днес го подкрепят неохотно; не защото са забравили корупцията му, а защото се страхуват повече от Хамас.

В Газа страхът от унищожение държи Хамас политически жив. В Израел страхът от Хамас държи Нетаняху политически жив. И така хората от двете страни остават заложници на лидери, които процъфтяват върху тяхното страдание.

Много израелци вече казват смело на глас онова, което преди беше табу: Нетаняху няма план да спечели войната, само да я удължи. Критиците му отбелязват, че всяко примирие е временно, всеки план е мъгляв, като всяко предложение пък е отложено. Мирът не е цел, защото мирът е краят на Нетаняху.

Същото важи и за Хамас. Не може да си позволи мир. Да управляваш значи да бъдеш съден. Да сключиш мир значи да се разоръжиш. А да се разоръжиш значи да изчезнеш. Единствената им надежда е безкрайна война с Израел (като вечен враг) и Нетаняху (като идеален опонент). Врагове на повърхността, но партньори в оцеляването под нея.

Терористи и политик, опетнен от скандали, заключени в симбиозата на страха. Те подхранват съществуването един на друг. Всеки е причината другият да има още работа. И всеки печели от страданието на своя народ.

Светът трябва да се изправи пред грозната истина: най-голямата пречка пред мира не е омразата между народите, а инстинктите за оцеляване на техните „лидери“.