Вестникът изтъква, че "тази безизходица е дело на Макрон".
"Решението му да разпусне Националното събрание през юни 2024 г. вкара страната в постоянна нестабилност, придавайки на някога стабилната Пета република крехкостта на краткотрайната Четвърта република", пише изданието.
Последвайте канала на
Западният печат коментира тази сутрин политическата криза във Франция, след като петият премиер в рамките на две години Себастиен Льокорню подаде оставка.
"За пореден път без министър-председател и без проектобюджет, президентът на Франция Еманюел Макрон се озовава в сериозна криза. Криза, която той сам предизвика, но към която допринесоха всички политически партии", пише френският вестник "Монд". "Трагичен фарс или драматична комедия?", пита реторично изданието. Според "Монд" "пиесата, която се разиграва на върха на френската държава, би била почти смешна, ако не показваше упадъка, белязал втория мандат на Макрон."
В същото време, изданието отбелязва, че "Макрон вече не е единственият отговорен за ситуацията". "С безпрецедентната си и внезапна оставка, предизвикана от нарастващата заплаха от вот на недоверие, Льокорню разобличи цялата политическа класа, която се оказа неспособна да се справи с предизвикателството", посочва вестникът.
Британският вестник "Телеграф" обяснява, че сега пред френския президент има три варианта: "Той може да подаде оставка или да опита да излезе от задънената улица, като свика нови предсрочни избори за Националното събрание. Като трети вариант, в краен случай, Макрон може да ескалира ситуацията, като се позове на член 16 от Конституцията, който му позволява да поеме правомощията на римски диктатор по свое усмотрение. Това би пасвало на неговия характер", пише изданието.
То припомня, че "президентът Шарл дьо Гол прибягва до "пълни правомощия" през 1961 г. след бунта в Алжир, организиран от бивши офицери от армията. След това той продължава да ги упражнява в продължение на почти шест месеца, като отправя предупреждения за комунистическа "революция отвътре", пише БТА.
"Танцуваме върху руините на институциите си", казва Ален Дюамел, известен политически анализатор и автор. "Ако Макрон подаде оставка, това ще бъде смъртта на Петата република", добавя той.
Според "Ню Йорк Таймс" много малко хора очакват френският президент да подаде оставката си, а и той не е задължен да го направи, но сега е принуден да избере най-малкото зло от възможните няколко опции.
"Мисля, че той все още има една карта, която да изиграе", заявява Брюно Жанбар, социолог от компанията "ОпиниънУей" (OpinionWay). "Може да номинира някого от Социалистическата партия и да му позволи да сформира правителство", добавя той.
Въпреки това, "Политико" отбелязва, че "дори и Франция да получи нов министър-председател до края на седмицата, все още няма ясен изход от затрудненото положение".
Американският вестник "Ню Йорк Таймс" пише, че "Себастиен Льокорню, който подаде оставка след една 28 дни като премиер, е обещал да сложи край на поредицата от краткотрайни правителства, но самият той се е превърнал в олицетворение на продължаващото упорство на Макрон".
"Вече изчерпахме вариантите за съставяне на стабилно правителство в този парламент", казва в интервю Ан-Шарлен Безина, преподавателка по право в университета в Руан. "Така че, най-доброто решение е свикване на избори и разпускане на парламента, което поне ще изясни волята на народа", добавя тя.
Европейското издание на списание "Политико" коментира, че "с продължаването на кризата вярата в способността на Макрон да извади от шапката си решение за проблемите на Франция намалява и президентът очевидно губи подкрепата на някои от своите бивши съюзници, по-специално трима от бившите си министър-председатели." Според изданието обаче изборите също са "рискован ход, който вероятно би отслабил неговата центристка партия и би укрепил крайната десница "Национален сбор".
Германският вестник "Ханделсблат" пише, че "въпреки силните френски институции, в които управлява правото на мнозинството, и силното президентство, Франция показва, че демокрацията е трудно приложима под натиска на поляризацията, недоверието и социалното разделение."
"Формалната стабилност на системата не може да ни предпази от фрагментирането в обществото: от една страна елитът, а от друга социално слабите. И нито една от фракциите в Националното събрание не изглежда склонна да промени позициите си", коментира германското издание.
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)