Димитър Радев: Еврозоната е стратегическо надграждане, не загуба на автономия

В интервю за Global Finance той заяви, че присъединяването към еврозоната безспорно е стратегически етап за България.

Той подчерта, че при смяна на валутата винаги има рискове, но те не произтичат от самото евро, а от начина, по който се управляват отговорностите в рамките на еврозоната.

По негови думи България има силна традиция на фискална предпазливост, а ниското ни съотношение дълг към БВП – едно от най-ниските в ЕС – е доказателство за това.

Радев обяви, че институционалният контекст ще се промени, резервните изисквания ще бъдат хармонизирани с правилата на Евросистемата и БНБ вече няма да ги определя едностранно.

От 2020 г. България е част от Банковия съюз чрез рамката за тясно сътрудничество с ЕЦБ, която обхваща както Единния надзорен механизъм (SSM), така и Единния механизъм за преструктуриране.

Димитър Радев, управител на Българската народна банка, вижда нови възможности пред страната в комбинация с продължаваща фискална дисциплина. България се готви да приеме еврото през януари — важно постижение както за страната, така и за Българската народна банка (БНБ).

„То е кулминация на години последователни усилия – постигане на макроикономическа конвергенция, институционално развитие и отговорна политика. За икономиката това означава по-дълбока финансова интеграция, засилено доверие на инвеститорите и по-голяма устойчивост спрямо външни шокове. За обикновения гражданин най-осезаемите ефекти ще бъдат практични: премахване на валутния риск с основните ни търговски партньори, по-ниски транзакционни разходи и по-голяма ценова прозрачност. Накратко – членството отваря нови възможности за устойчив растеж и просперитет. Но трябва да подчертая, че тези ползи ще се реализират изцяло само ако продължим дисциплинираните политики, които ни доведоха дотук”, заяви Радев.

„Истинският риск е вътрешното успокоение: погрешното убеждение, че членството в еврозоната може да замени добрите национални политики. Това не е така. Напротив – участието в еврозоната засилва необходимостта от фискална дисциплина, структурни реформи и силни институции”, каза управителят на БНБ.

„През последните години тази дисциплина беше поставена на изпитание от политическа нестабилност и глобална волатилност, което доведе до известно разхлабване на фискалната позиция, което сега трябва да бъде коригирано. Важно е да се отбележи, че натискът за по-високи разходи рядко идва от домакинствата или бизнеса — той произтича от политически решения. Изкушението да се използват по-ниските лихви като оправдание за разхлабена фискална политика е добре познато. Затова утвърдената институционална рамка на България, основана на фискални правила и разумен надзор, е от ключово значение. Убеден съм, че фискалната дисциплина ще остане водещ принцип”, категоричен е той.

„Но е важно да припомним, че в условията на валутния борд – освен резервните изисквания – способността ни да водим активна парична политика и без това е силно ограничена. От тази гледна точка присъединяването към еврозоната не е загуба на автономия, а стратегическо надграждане. За пръв път ще имаме глас в оформянето на паричната политика на еврозоната чрез участието си в управленските органи на ЕЦБ. Това е съществен институционален напредък”, добави той.

В същото време БНБ запазва пълния контрол върху макропруденциалната политика, която остава мощен и гъвкав инструмент. Нашето участие в Единния надзорен механизъм допълнително засилва координацията и надзора. Този преход не е свързан със загуба на инструменти, а с тяхното модернизиране и интегриране в по-силна и по-цялостна рамка на политики, каза още в интервюто Радев.