Димитър Радев: Присъединяването към еврозоната представлява стратегически щит за България

Присъединяването към еврозоната ще наложи стратегическо адаптиране. При въвеждането на еврото като национална валута, структурата на резервите следва да бъде диверсифицирана както по валута, така и по активи, посочва Радев.

Целта е ясна: засилване на способността на институцията да управлява ликвидността, да защитава стойността на резервите и да отговаря ефективно на бъдещи системни предизвикателства, пише още в статията.

В условия на системна несигурност, членството в еврозоната предлага стабилизираща рамка и институционална котва, пише в анализа.

Рисковете няма да изчезнат, но ще бъдат управлявани от по-висока платформа на стабилност, доверие и координация.

Присъединяването към еврозоната представлява за България както стратегически щит, така и възможност за институционално обновление в контекста на глобалната икономическа фрагментация и трайната несигурност.

Тази теза защитава управителят на Българската народна банка Димитър Радев в публикация за 2-годишното академично списание "Bulgarian Journal of International Economics and Politics“, издавано на английски език от Университета за национално и световно стопанство. Статията, озаглавена "Управление на структурната волатилност: Стратегическото управление на резервите на България и предстоящото членство в еврозоната“, изследва как структурната политическа и икономическа волатилност трансформира глобалната среда и какви са последствията за публичните инвеститори, с акцент върху предстоящото присъединяване на България към еврозоната.

Анализът аргументира, че приемането на еврото представлява не само стабилизиращ фактор, но и стратегическа необходимост на фона на засилващата се геополитическа и финансова фрагментация. В този контекст, България предоставя специфичен случай на макроикономическа адаптация, при която предстоящото членство в еврозоната не е просто формален етап, а стратегически акт, съответстващ на структурните характеристики на съвременната среда, допълва Радев, съобщава БТА.

Според гуверньорa на БНБ, в съвременната икономическа система политическата и пазарна непредвидимост не е временно отклонение, а устойчива характеристика, която формира новата нормалност. В резултат на това фокусът следва да бъде върху институционална устойчивост, а не върху краткосрочно прогнозиране.

България, като малка и силно отворена икономика, интегрирана в европейските производствени и търговски вериги, е изложена на външни макроикономически шокове. Макар прекият ѝ контакт с глобални търговски конфликти да е ограничен, вторичните ефекти през партньори като Германия са съществени, пише в статията, публикувана в превод на български език на сайта на БНБ.

Според анализа, в условията на повишена несигурност, стратегическото управление на валутните резерви от България демонстрира стабилност и адаптивност. Режимът на валутен борд предопределя висока степен на концентрация – над 90 процента от резервите са деноминирани в евро, а останалата част – главно в злато. Подходът е консервативен, с инвестиции в краткосрочни инструменти с висок кредитен рейтинг (минимум AA–).

Новият Закон за Българската народна банка ще даде възможност за понижаване на рейтинговия праг за допустими активи (от AA– на A–); разширяване на инвестиционния хоризонт с по-дългосрочни инструменти; въвеждане на нови активи – включително борсово търгувани фондове, при спазване на изискванията за риск и съответствие.

Очакваното членство на България в еврозоната е стратегически повратен момент, като то ще интегрира паричната политика в рамките на Европейската централна банка; ще засили макроикономическата стабилност и доверието в публичните институции; ще премахне риска от валутни несъответствия и ограничи спекулативния натиск; ще осигури достъп до институционални механизми за финансова стабилност като Европейския стабилизационен механизъм, отчита управителят на БНБ.

Дълбочината на глобалната икономическа фрагментация и трайната несигурност изискват адекватен институционален отговор. За България, присъединяването към еврозоната представлява както стратегически щит, така и възможност за институционално обновление, посочват Димитър Радев.

Предстои период, който ще тества институционалната гъвкавост, стратегическата яснота и професионалната дисциплина. За Българската народна банка приоритетът остава непроменен: осигуряване на стабилност в настоящата рамка и подготовка за бъдеще, в което адаптивността и дългосрочната визия са системни изисквания, се посочва още в статията.