"В продължение на десетилетия Европа беше модел за мир след Студената война. Днес тя е изправена пред дълга, ескалираща война“, пише авторът на статията.
Според агенцията, кампанията на сплашване, принуда и подривна дейност сега обхваща Европа от почти всички страни. Тя предсказва бъдеще на напрежение и опасност за континент, който отдавна приема спокойствието за норма.
"Най-съкровената мечта на Москва“, цитира Bloomberg съветския лидер Никита Хрушчов, "беше да отдели Съединените щати от Европа. Въпреки че идеологиите са се променили, стратегическите цели на Русия остават непроменени.
Русия все повече придобива авторитарни черти: политическата система става насилствена, икономиката работи за военни нужди, а Москва укрепва отношенията си с други противници на САЩ - Китай и Северна Корея.
Bloomberg пише, че конфронтацията ще продължи дори след края на войната в Украйна. Китай може да подкрепи руски операции, по-специално чрез кибератаки или саботаж на подводни кабели.
"Каквито и да са различията им, както Китай, така и Русия искат по-слаба, по-покорна Европа. Въпросът е дали Съединените щати ще помогнат на континента да остане единен и силен“, пише авторът на статията.
Въпреки различните си подходи, както Русия, така и Китай се стремят да отслабят Европа. Продължаващата стабилност на континента, съобщава Bloomberg, ще зависи от подкрепата на САЩ и единството в рамките на ЕС.
Увеличаването на руските подривни дейности подчертава необходимостта Европа да се превъоръжи и да продължи подкрепата си за Украйна. Bloomberg отбелязва, че хибридната война на Русия е малко вероятно да приключи скоро.
Европа е изправена пред кампании на сплашване, кибератаки и дезинформация от Русия и Китай, които се стремят да отслабят единството и влиянието на Запада, пише Bloomberg в статия от 7 октомври.
Според Bloomberg, Китай разширява присъствието си в Европа, особено в дигиталното пространство, и все по-често действа паралелно с Русия. Според анализатори, съвместните операции на двете държави се превръщат в едно от ключовите предизвикателства за сигурността на ЕС.
Анализаторите смятат, че руският президент Владимир Путин едновременно оказва натиск както върху Украйна, така и върху други европейски страни. Основната цел на неговата хибридна война е да накаже Европа за подкрепата на Киев, да отслаби източната част на НАТО и да раздели трансатлантическия съюз. Москва се стреми да използва политическата несигурност в САЩ, за да принуди Европа да действа самостоятелно.
Изданието отбелязва, че Путин разчита на провокации, които ще предизвикат страх в европейското общество, но няма да предизвикат решителна реакция от Вашингтон. Ако Съединените щати пренасочат вниманието си към други области, военно отслабена Европа може да остане без подкрепа.
Китайската активност в Европа е по-малко агресивна, но забележима. Китайски кораби са свързани с инциденти в Балтийско море, а хакерските атаки на Пекин стават все по-широко разпространени. Според западни представители руски и китайски дезинформационни кампании все по-често действат в... тандем.
Пекин също така задълбочава влиянието си в Югоизточна Европа, използвайки икономически връзки с по-малко заможни или нелиберални правителства. Целта е да се създаде един вид "копринена завеса“, простираща се от Гърция до Унгария, разделяйки Южна Европа.
Европейските лидери вече осъзнават опасностите от ситуацията. Датският премиер Мете Фредериксен заяви, че континентът в момента е в "най-опасната си ситуация след Втората световна война“. Няколко държави обмислят създаването на "стена от дронове“ и обсъждат свалянето на всеки самолет, който нарушава въздушното пространство.
В същото време европейските министри на отбраната се опасяват, че хибридната война може да ескалира в открит въоръжен конфликт. Вероятна заплаха е опитът на Русия да дестабилизира сигурността на континента, като атакува част от Естония или друга източноевропейска държава.
Анализаторите смятатт, че подобен сценарий е малко вероятен, докато руската армия е ангажирана във война срещу Украйна. Путин е предпазлив от риска от директен сблъсък с ядрения алианс, но опасността от случайни инциденти, като например свалянето на самолет от Полша или Дания, продължава да расте.
)