Не е ясно, обаче, как точно би изглеждал подобен дигитален апокалипсис.
Технологичните компании експериментират необезпокоявано с личните ни данни и интелигентните устройства в домовете. И това без да има реален надзор или регулиране.
Професорът по социология от University of Calgary, Дийн Къран, предупреждава, че светът се движи към кибер дистопия. Според него, колкото повече се свързваме дигитално, толкова по-уязвими ставаме към мащабни сривове и манипулации.
Въпреки че дигиталният ни живот има очевидните си предимства, той носи и значителни рискове. Според Къран, хората най-вероятно няма да реагират на каквито и да било предупреждения до момента, в който не бъдем застигнати от „системна дигитална криза“.
Представете си например свят, в който внезапно електричеството и комуникациите се сриват. Такъв сценарий съвсем не е теоретичен. Вече наблюдаваме сигнали за уязвимост на дигиталната ни инфраструктура. През миналата година сривът на CrowdStrike засегна десетки хиляди системи по света, а рансъмуерът WannaCry от 2017 г. наруши функционирането на здравни системи в 99 държави, застрашавайки критични обществени услуги, пише Futurism.
Къран прави паралел между потенциалната дигитална катастрофа и финансовата криза от 2008 г., като изтъква съществена разлика: тогава ясни предупредителни сигнали не са били налице, докато сега рисковете от дигитализацията и развитието на ИИ са повече от очевидни.
Къран прави възможната дигитална катастрофа с финансовата криза от 2008 г., като отбелязва важната разлика: преди финансовата криза не са имало ясни предупредителни сигнали, докато сега рисковете от дигитализацията и развитието на ИИ са очевидни. Развитието на изкуствения интелект засилва системните уязвимости и генерира допълнителни предизвикателства, включително с т.нар. "халюцинации" на технологията и експоненциалното разпространение на дезинформация.
Основният проблем, според Къран, е липсата на реакция от страна на регулаторите. Технологичните компании експериментират свободно с лични данни, домове и работни места, без реален контрол. Докато властите не усетят достатъчно силен шок, за да предприемат действия, обществото остава на ръба на кризата, а дигиталният колапс все повече надвисва над нас.
Междувременно властите не реагират, защото не усещат достатъчно силен шок, който да ги подтикне към действия. В резултат обществото се движи на ръба на потенциална криза, като дигиталният колапс все повече се превръща в надвиснала заплаха, която може да засегне ежедневието, икономиката и сигурността на милиони хора.
)