„Жребчево“ пресъхна

Язовир „Жребчево“ е стигнал критичния си минимум. Обемът на водата в него падна под 19% и реално вече не може да се ползва, тъй като всъщност не е вода, а тиня. Причината е не само сушата и краят на поливния сезон, но според местните жители големи количества са източени към ВЕЦ-овете и лошото управление на водните ресурси.

„Жребчево“ е петият по обем и четвърти по площ язовир в България. Изграден е на река Тунджа за нуждите на поливното земеделие. В момента от 400 млн. куб. м обем са останали около 75 куб. м или около 18%. Рибари твърдят, че не са го виждали толкова празен и няма и риба.

Управителят на „Напоителни системи“-Сливен инж. Пламен Иванов твърди, че ситуацията е нормална за края на поливния сезон и заради голямата суша през последните години. Но местен жител показва колко малко от реките Николаевска и Тунджа се влива във водоема. А от река Копринка до него не стига нищо, защото се източва от ВЕЦ-овете, обяснява Красимир Костадинов, който е сигнализирал институциите за проблема. Същото става и с „другите язовири - „Горни Дъбник“ е празен, „Тича“ и „Цонево“ от години са на дъното“. А тази година дори имало пълноводие, което е било източено.

Според данни на Министерството на околната среда и водите критични нива имат и редица други язовири. От години с минимален обем е язовир „Тича“, който е един от най-важните за Североизточна България и поставя в риск водоснабдяването на Шумен, Търговище и Велики Преслав. Язовир „Цонево“ създава проблеми за Варненска област.

Почти празен е и „Горни Дъбник“, който е част от проблема на водоснабдяването на Плевен. Заради ниското ниво на язовир „Копринка“ наскоро „изплува“ стар мост, потопен при построяването на водоема, съобщава Телеграф.

Министърът на околната среда и водите Манол Генов разпореди на четирите дирекции за басейново управление на водите в страната спешно да изпратят до ВиК асоциациите и на дружествата информация с данни за алтернативни водоизточници за водоснабдяване на населените места с режим на водоснабдяването.