Според изданието, подобни оръжия теоретично биха могли да представляват сериозна заплаха за руската инфраструктура, включително Керченския мост и офшорните платформи в Черно море.
Нов етап в подводната война
Производителите наблягат на използването на изкуствен интелект за навигация и автономно вземане на решения, въпреки че подробности за тестовете и ограниченията на тези системи не се оповестяват публично, пише Фокус.
Според наличните характеристики подводницата разполага с:
TLK-150 - "умно торпедо“ с електрическо задвижване и бойна глава до ~15–50 кг, обхват до 96 км
TLK-400 - подводен дрон с дължина около 12 метра, автономност до 2 месеца, обхват около 1 287 км, товароносимост до 453 кг.
TLK-1000 - флагманът на линията с полезен товар до 5 тона, способен да работи на значителни дълбочини и разстояния.
Defence Express прогнозира, че унищожаването на тези самолети може да показва подготовката на Украйна за операции с използване на новия подводен дрон "Толока“.
Украйна представи нова гигантска роботизирана подводница ТОЛОКА-1000 (ТЛК-100) на изложение в Лвов. Според производителите, тя има полезен товар до пет тона и е предназначена за миниране и унищожаване на големи стационарни цели, пише Forbes.
Украйна вече се е утвърдила като лидер в използването на бойни дронове - от малки FPV дронове до големи "бомбардировачи“ - които са нанесли значителни загуби на руските сили. Следващата стъпка бе разширяването в подводната област: моделът ТЛК-1000 допълва линията, която включва още ТЛК-150 и ТЛК-400, от компактни "умни торпеда“ до големи автономни превозни средства.
Керченският мост и офшорните платформи в Черно море са от стратегическо и символично значение за Русия. Предишни украински атаки срещу моста – от камион-самоубиец през октомври 2022 г. до експлозии и удари с дронове през 2023–2024 г. – показаха, че инфраструктурата може да бъде засегната, въпреки че пълното унищожаване на опорите все още не е настъпило. Наличието на подводни апарати с големи заряди усложнява противоминните мерки и увеличава рисковете за корабоплаването и защитените бази.
Морските мини и подводните експлозии са икономични и ефективни при възпрепятстване на достъпа до пристанища, изискват значителни усилия за разминиране и могат да забавят операциите дори без масивни разрушения. Мощните "Толоки“ теоретично биха могли да създадат коридори за по-нататъшни атаки, включително изстрелване на ескадрили FPV или удари по крайбрежната инфраструктура.
Други страни, които също разработват с големи автономни подводни системи са: САЩ, Великобритания, Австралия, Китай, Франция, Израел и др. Украинският подход обаче се отличава с акцента си върху по-евтини, масово произвеждани и еднократни решения, които могат да направят подобни системи достъпни за широко приложение в условия на ограничени ресурси.
Изданието отбелязва, че появата на "Толока" издига подводната война на ново ниво: от спомагателно разузнаване и противоминни мерки до потенциално настъпателни операции срещу ключова инфраструктура. Това принуждава и двете страни да укрепят както надводните, така и подводните отбранителни системи, превръщайки Черно море в още по-опасен театър на военни действия.
Припомняме, че преди дни изтребители на ГРУ поразиха два редки руски самолета-амфибия Бе-12 "Чайка“ за първи път в историята на войната Русия-Украйна. Експерти твърдят, че именно тези самолети са оборудвани със скъпо оборудване, предназначено за откриване и борба с подводници.
)