Ник Кейв: Човек трябва да се научи да живее с тъгата и да не се отказва

За хората на изкуството, обаче, житейските несгоди отварят вратите и на друго измерение. Това на изкушението и тежестта да превърнат болката в творчество. Тук идва и логичният въпрос дали този процес лекува или дълбае в раните на творците?

"Изкуството не е всичко", твърди Ник години след смъртта на двамата си синове. Събития, които променят напълно неговия живот и го карат да осъзнае, че съпругата и семейството му са истинската движеща сила.

Въпреки това, Кейв не отрича, че тъгата по синовете му ще остане завинаги. През 2015 г. тогава 15-годишният Артър загива в Брайтън при падане от скала, а няколко години по-късно големият му брат Джетро умира на 31 години в Мелбърн.

"Смъртта и на двамата ми дойде в повече. Стигнах до извода, че изкуството не е всичко. По-важно е семейството. Преди да ги загубя, мислех, че всичко се върти около това да си професионалист в дадена сфера."

По негови думи след 2022 г. той окончателно затваря вратата към "кариерата": "След загубата на Артър и Джетро аз напълно затворих тази страница. Просто всичко ме отблъсна".

"По-голямата част от живота си прекарвах в офиса, където пишех, творях, изливах мислите си върху лист хартия за това как се чувствам", споделя още и в интервю за ABC. "Но всичко се срина".

След смъртта на брат си Ърл дори създава онлайн платформата Red Hand Files, отчасти за да помогне на други, чийто живот е белязан от скръб или загуба. Там феновете могат лично да задават въпроси към Кейв, а той отговаря на някои от тях.

"Това, което наистина искам да се опитам да направя, е да успокоя хората по някакъв начин, че съществува свят отвъд скръбта", казва Ърл, който получава хиляди писма още през първата седмица от създаването на сайта.

Може би именно тук се крие и отговорът на въпроса дали за един човек на изкуството е по-трудно да преживее загубите? Не, не е по-трудно, просто е различно.

Загубите са неизменна част от човешкия живот. Те бележат съдбите ни, променят начина, по който гледаме на света и често оставят неизлечими белези в сърцата ни.

В предаването Desert Island Discs на BBC австралийският музикант споделя, че именно съпругата и семейството му са източникът на неговото вдъхновение и мястото, където открива радостта си. "Ще излъжа, ако кажа, че не съм щастлив днес. Имам внуче на няколко месеца", признава той пред водещия.

В отворено писмо до медиите музикантът пише: "Любовта и скръбта са взаимно свързани и винаги ще вървят ръка за ръка". Той признава, че все още обръща внимание на музиката, но не работи толкова усърдно, както преди. Кейв, известен с песни като "Red Right Hand" и "Into My Arms", допълва: "Намирам за отговорност към децата и съпругата си да бъда образцов гражданин, съпруг. Тези неща са действителната движеща сила за мен и моето творчество".

След трагедиите Кейв и семейството му, включително близнакът на Артър, Ърл, се местят от Брайтън в Лос Анджелис, тъй като животът толкова близо до мястото на смъртта на Артър им е бил непоносим. "Но това е част от фундаменталната ни структура, ние сме човешки същества. Ние сме изтъкани от загуба. И това не е трагичен елемент в живота ни, а по-скоро задълбочаващ такъв, който внася невероятен смисъл в ежедневието ни".

Историята на Кейв е доказателство, че изкуството и животът не могат да съществуват отделно, те се преплитат в моменти на радост и в най-дълбока скръб. Загубата може да разруши, но и да изгради нова основа, върху която човек да стъпи. За него музиката вече не е единственият смисъл, а начин да почете паметта на синовете си и да остане свързан със света.