…
Същият лагер, който крещеше, че ЕС запушва устата на крайнодесни пропагандисти, сега аплодира идеята американски телевизии да бъдат лишени от законното си право да съществуват, защото шегите им са твърде остри. Свобода на словото в Европа? Свещена, когато пази неофашисти. Свобода на словото в Америка? По избор, когато засяга Върховния лидер.
Би било смешно, ако не беше толкова гротескно.
Свободата на словото в Америка, разбира се, вече не е принцип, а партийна тояга. Няма какво да се лъжем. Когато речта ласкае Тръмп или разпространява крайнодесни клишета, цензурата е тирания. Когато речта се подиграва на Тръмп или на неговите послушници, цензурата е голямото чудовище, което трябва да се премахне.
А пък точно Чарли Кърк твърдеше, че емпатията е нещо, което пречи; и че жертвите на “gun violence” са едва ли не цената, която американците трябва да платят, за да се радват на „свободата“ си да носят оръжие. Сега хора са заклеймявани, че не показват емпатия към Чарли Кърк.
А иронията е, че втората поправка (въпросната им свобода да продават оръжие на куцо, кьораво и сакато… и най-вече на лудите) съществува, за да може народът да се пази от правителството, ако правителството вземе, че се окаже тиранично.
… сладка ирония… нали? Въоръжените са забравили да въстанат? Или си им харесва тираничното правителство? Аз лично залагам на второто.
Да се върнем на Оранжевото петно на гащите на Америка. Може ли Тръмп реално да отнема лицензи, защото не му харесват шегите? Юридически, почти сигурно не. Първата поправка и десетилетия съдебна практика са стена срещу това. Съдилищата биха отхвърлили подобно нещо по-бързо, отколкото Кимъл може да измисли нова шега.