Ще доживеем ли да видим как се връща свободата на словото в Америка?

Тоя „обмен на опит“, дето Оранжевия го е започнал с КГБ още през осемдесетте, няма да доведе Америка до нищо добро. Ние тук знаем най-добре. А на американците – горките – им предстои да го разберат.

…

___________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Късното шоу на Джими Кимъл не е просто в пауза. То е спряно „за неопределено време“ от ABC – компания, която принадлежи на „Дисни“. Не защото рейтингите са паднали (както се опитва да твърди Тръмп), а защото Кимъл се е осмелил да се подиграе на „неправилните“ хора.

Един монолог за Чарли Кърк, убития десен инфлуенсър, обожествяван от орбитата на Тръмп, очевидно е бил достатъчен, за да предизвика верижна реакция от регулаторен натиск и корпоративна малодушност.

Отговорът на комедийната гилдия бе мигновен. Стивън Колбер, Джон Стюарт, Сет Майърс, дори Дейвид Летърман – хора, които изградиха кариера, осмивайки властта – го нарекоха с истинското му име: „груба атака срещу свободата на словото“.

Колбер се подигра на „Дисни“, че се огъват пред държавен натиск; Стюарт се пошегува, че ще направи „Правителствено одобрено Daily Show“. Те знаят какво е заложено. Ако шутът не може да се подиграва на краля, значи вече не живеем в демокрация, а репетираме за монархия.

Лицемерието става непоносимо. Върнете се само няколко месеца назад, когато Джей Ди Ванс и неговият хор от „борци за свободно слово“ виеха срещу Европа. Дойде на крак да ни се кара, че не даваме достатъчно свобода на фашистите от крайното дясно на Германия и други държави.

Брюксел си позволи да регулира руско финансираната пропаганда на крайната десница, Берлин пък опита да удържи кампаниите на омразата на AfD, ЕС предприе мерки да защити гражданите си от дигиталните канали за отрова на Путин (и неговото прокси Мъск). А какво каза Ванс? Че това било посегателство върху свободата. Оплакваше се от „цензурата“ на Европа. Американците никога не биха търпели подобна тежка ръка (хахахахаха!). В неговия разказ Европа беше мястото, където сатириците умират, а свободата е удушена от бюрократи в сиви костюми.

А сега? В Съединените щати? Водещ си позволява да се пошегува с Тръмп и обкръжението му и наказанието идва мигновено. Отстраняване. Публично унижение. Не става дума само за Кимел. Стивън Колбер също се прости с поста си, ако помните. Само че неговото уволнение го разтегнаха във времето – до следващата пролет. Кимел го „отстреляха“ набързо.

Самият Тръмп размишлява на глас дали пък мрежите, които го критикуват, не трябва да изгубят лиценза си.

Да. На борда на „Еър Форс 1“, връщайки се от държавно посещение във Великобритания, Доналд Тръмп приветства свалянето на Кимъл, подигра се, че бил „неталантлив“ с „ниски рейтинги“, и предложи телевизиите, които го критикуват, да загубят лиценза си.

…

Същият лагер, който крещеше, че ЕС запушва устата на крайнодесни пропагандисти, сега аплодира идеята американски телевизии да бъдат лишени от законното си право да съществуват, защото шегите им са твърде остри. Свобода на словото в Европа? Свещена, когато пази неофашисти. Свобода на словото в Америка? По избор, когато засяга Върховния лидер.

Би било смешно, ако не беше толкова гротескно.

Свободата на словото в Америка, разбира се, вече не е принцип, а партийна тояга. Няма какво да се лъжем. Когато речта ласкае Тръмп или разпространява крайнодесни клишета, цензурата е тирания. Когато речта се подиграва на Тръмп или на неговите послушници, цензурата е голямото чудовище, което трябва да се премахне.

А пък точно Чарли Кърк твърдеше, че емпатията е нещо, което пречи; и че жертвите на “gun violence” са едва ли не цената, която американците трябва да платят, за да се радват на „свободата“ си да носят оръжие. Сега хора са заклеймявани, че не показват емпатия към Чарли Кърк.

А иронията е, че втората поправка (въпросната им свобода да продават оръжие на куцо, кьораво и сакато… и най-вече на лудите) съществува, за да може народът да се пази от правителството, ако правителството вземе, че се окаже тиранично.

… сладка ирония… нали? Въоръжените са забравили да въстанат? Или си им харесва тираничното правителство? Аз лично залагам на второто.

Да се върнем на Оранжевото петно на гащите на Америка. Може ли Тръмп реално да отнема лицензи, защото не му харесват шегите? Юридически, почти сигурно не. Първата поправка и десетилетия съдебна практика са стена срещу това. Съдилищата биха отхвърлили подобно нещо по-бързо, отколкото Кимъл може да измисли нова шега.

ABC не спря Кимъл, защото съдът го нареди. Те го направиха, защото се страхуваха от ответни мерки. Страхуваха се какво може да направят регулаторите, оглавявани от някой човек на Тръмп. Страхуваха се да не бъдат изолирани, разследвани или наказани. Така работи авторитаризмът през XXI век: не винаги със закони, а с намеци и с корпоративния инстинкт за предварително коленичене.

Именно това е истинската опасност. Юридическата стена още стои, но културните и корпоративни стълбове, които поддържат свободното слово, вече се клатят.

Тук европейското сравнение е важно. Европа отдавна се бори да балансира свободата на изразяване с дълга да пази гражданите от подстрекателство, омраза и чужда пропаганда. Процесът е тромав, несъвършен, често дразнещ. Но поне дебатите са честни: става дума как да се защити демокрацията, без да се задуши.

Америка има какво да научи. В САЩ дебатът е сведен до лицемерие.

Опитите на Европа да се брани били „тирания“. А опитите на Америка да накаже критици явно са „ред и законност“. Оранжеви клоуни… Дъното.

Джей Ди Ванс, къде ти е възмущението сега? Къде са огнените речи за държавна намеса, за свобода под обсада, за опасността да се заглушават гласове? Или тези „принципи“ важат само когато гласовете са на твоите съюзници? Не, не казвам, че си клоун, само казвам да си стегнеш малко звънчетата на шапката, че много са се разхлабили.

…

Та… шоуто на Джими Кимъл може и да се върне един ден. Но по-големият въпрос е: ще доживеем ли да видим как се връща свободата на словото в Америка?