Най-близката до нас цивилизация може да се намира на 33 хил. светлинни години

Изследователите стигат до този извод въз основа на оценки за разпространението във Вселената на планети с атмосфера от кислород и въглероден диоксид, както и с тектонична активност.

Най-близката до нас обитаема планета

Най-близката до нас технологично развита цивилизация се намира на разстояние от 33 хиляди светлинни години, твърдят д-р Мануел Шерф и професор Хелмут Ламер от Института за космически изследвания към Австрийската академия на науките в Грац.

Обикновено това е само една от възможните оценки, но всъщност тя се основава на научни данни — очакваната честота на откриване на земеподобни планети с атмосфера, състояща се от кислород и въглероден диоксид, и с тектонична активност.

Въглероден диоксид, тектонична активност и цивилизация

Този фактор става особено забележим, ако се вземе предвид увеличаването на светимостта на звездата с течение на времето. На Земята например комбинацията от тези два фактора ще направи живота невъзможен след около 1 милиард години.

Учените са изчислили колко често в Галактиката една планета може да поддържа баланса на въглеродния диоксид и да просъществува 4,2 милиарда години, което според тях е достатъчно за възникването на разумен живот.

Продължителност на съществуването на живота

Цифрата от 33 хиляди светлинни години означава, че планетата с разумни същества може да се намира дори от другата страна на ядрото на Млечния път.

Интересно е, че дори тази оценка има свое условие. Тя е валидна само ако другата цивилизация съществува от поне 280 хиляди години. В противен случай сме се разминали с извънземните във времето.

Учени направиха нова оценка за това колко далеч от нас може да се намира най-близката технологично развита цивилизация. Разстоянието до нея е поне 33 хиляди светлинни години.

На пръв поглед последното може да изглежда пресилено, но всъщност в него има известна логика. Когато тектоничните плочи се движат, те разкриват скали, които преди това не са били в контакт с атмосферата. Тези скали абсорбират въглероден диоксид от нея и допринасят значително за поддържането на неговия баланс.

От своя страна, въглеродният диоксид в атмосферата е основният фактор за парниковия ефект. Без него планетата би замръзнала и фотосинтезата би била невъзможна. Когато обаче това вещество стане твърде много, планетата започва да се нагрява неконтролируемо.

Според новата оценка животът в нашата Галактика е изключително рядко явление. Същите изследователи твърдят, че за да съществуват едновременно цели 10 цивилизации в нея, е необходимо средната продължителност на тяхното съществуване да бъде 10 милиона години.