По думите му социалните мрежи често представят изкривена реалност – гласовитите крайности може и да не са представителни за обществото като цяло.
Според Караджов напрежението около свободата на словото в Америка е достигнало нова точка на кипене. Все повече се поставя въпросът – има ли хора, които биват наказвани само заради мнение? И къде е границата между критика и „реч на омразата“?
Противоречив пример според Караджов е случаят с журналист от Washington Post, който беше остро критикуван и временно отстранен, след като припомни някои от по-оскърбителните изказвания на Чарли Кърк по адрес на чернокожи жени, включително Мишел Обама.
Според предподавателят по журналистика иронията е, че самият Чарли Кърк приживе отричаше концепцията за "реч на омразата". Според него свободата на словото трябва да бъде неограничена, а действията – не думите – трябва да бъдат регулирани.
"Днес виждаме как тази философия се обръща срещу неговите последователи – и как същите аргументи, които Кърк използваше, сега се прилагат срещу тях", подчерта той.
Какви са мотивите на убиеца ще стане ясно, когато има разследване, когато нещата минат през съд. Дали той е бил радикализиран от нещо, което Чарли Кърк е казал, дали е бил психически неуравновесен, това ще стане ясно. Не бих искал да заемам ролята на следовател или съдия. Фактите трябва да бъдат установени чрез официалната процедура. Това заяви проф. Христофор Караджов, преподавател по журналистика в Калифорнийския университет, в предаването "Здравей, България" по Нова телевизия.
"Като цяло риториката е много разгорещена. От републиканска страна - самият президент Доналд Тръмп обвини "левия екстремизъм", а вицепрезидентът Джей Ди Ванс дори води предаване в чест на Кърк, наричайки го архитект на новото консервативно поколение, който му е помогнал да стане вицепрезидент. Главният прокурор Пам Бонди пък призова за държавна намеса срещу онези, които се радват на чужда смърт", допълни проф. Караджов.
)