9 септември – най-черната дата в историята на България, денят на смъртта ѝ

…

_____________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Като чуя, че девети септември е „спорна дата“, и ми се повръща. Кое ѝ е „спорното“? Къде е „спорът“?—кои са двете страни: дали избиването на елита на нацията е добро или лошо? Дали унищожаването на държавността е добро или лошо? Дали окупацията е добро или лошо? Дали последвалото съветско робство (дето още не е свършило) е добро или лошо? Дали изнесеният архив е добро или лошо? Дали пренаписаната ни история, за да ни държат вдебилени и вечно наведени в „благодарност“, е добро или лошо? Дали лагерите са добро или лошо? Дали арест за плоча с рокенрол е добро или лошо?

Къде е „спорът“? е, да – ако сте някаква руска шлака и ви плащат, за да вдебилявате хората, може и да кажете/напишете, че е „спорна“; или, ако сте научени от малки, че най-важното в живота е да сте на колене пред москва и все да ѝ благодарите.

Спорна била…

…

Да започнем с истината за „асвабадителите“. И първо – да не забравяме нещо фундаментално: Втората световна война започва с договор между Хитлер и Сталин. Пактът Молотов—Рибентроп (нещо забранено за споменаване дори в русия).

„Асвабадителите“ са станали асвабадители, само след като приятелят им Хитлер ги е нападнал в гръб с операция Барбароса; допреди това са си приятели и партньори и заедно режат жива плът от Европа.

Но понеже лъжите и измамата са национални особености в оная страна, та „нацията“ им е свикнала да консумира приказки и митове като „история“. За съжаление, приучиха и мнозина българи да вярват на глупости и да си затварят очите за истината… и да обвиняват всеки, който я говори, за предател. Ватнишка му работа… ходи ги разбери.

Да се върнем да онова, което сега е забранено да се учи в блатото на московията: на 23 август 1939 г. СССР и Нацистка Германия подписват таен протокол за подялбата на Европа. На 1 септември Хитлер напада Полша, а докато поляците се отбраняват, Сталин ги удря в гръб. Следват масови убийства на полски военнопленници от Червената армия.

После Хитлер напада руснаците, та тогава се сещат да станат асвабадители и антифашисти.

Между другото, в България де що има комунист и русофил е искал страната да влезе в пакт с Хитлер, защото така са направили любимците му от Кремъл. После същите тия са станали най-върлите антифашисти и до ден днешен намилат за борбата с фашизма.

Кратка памет? Не; обикновено двуличие.

През септември 1944 г. българското правителство вече се опитва да смени курса: България прекъсва дипломатическите си отношения с Германия. Търси примирие със САЩ и Великобритания. На 5 септември обсъжда обявяване на война на Германия.

И точно тук се появява съветският агент – тогавашният военен министър ген. Иван Маринов. Той забавя решението със 72 часа и така дава повод на СССР да твърди, че България все още е на страната на Хитлер.

На 8 септември правителството най-накрая обявява война на Германия, но е вече късно. Червената армия нахлува и окупацията започва. Окупацията, не асвабаждението. Окупацията!

По-късно става ясно, че ген. Маринов е съветски агент и е обсъдил това „забавяне“ директно с Кремъл. Каква изненада, нали!

На 9 септември комунистите, подпомогнати от съветски части и шпицкоманди, извършват преврат.

Дойче Веле напомня:

„[…] Група комунисти и офицери нахлуват в сградата на военното министерство и се самопровъзгласяват за ново българско правителство. Едва по-късно се завръщат Вълко Червенков, Васил Коларов и Георги Димитров — всички по това време съветски граждани и членове на болшевишката партия.

Генерал Бирюзов уволнява 16 висши български офицери, сред които и шефа на Генералния щаб, и на тяхно място поставя съветски командири. Българската армия — 280 000 души — е изпратена да се бие на чужди фронтове, докато близо 200 000 съветски войници остават тук като окупационна армия“.

След преврата комунистите започват масови избивания на хора, които нямат нищо общо с фашизма. Елитът на държавата – интелигенция, офицери, свещеници, земевладелци – е ликвидиран. Често без съд и присъда. Често, за да не си „хабят патроните“, просто с лопатата.

„Избито“ е ключовата дума. Цветът на нацията е унищожен. Това, което е отнето на България след 1944 г., е мъртво. Никога няма да ни бъде върнато.

…

Историческата ирония е, че русия никога не е искала свободна България.

Ако русофилите можеха да четат, щяха да знаят, че на 6 септември 1885 г. (Съединението) Александър III се противопоставя на това България да е цяла и свободна, а русия дори иска турската армия да се саморазправи с българите.

Стефан Стамболов пише за „Окупационен фонд“, създаден от русия, за да финансира подривни операции срещу България. Още оттогава – от царска русия – държавата на крепостните ни е завиждала и е искала да ни превърне в свои роби, и да ни вземе земята. Сигурно от благодарност, че сме им дали писменост, вяра и култура.

Парадоксът тогава е, че парите за това безчинстване са идвали от самите българи, които плащали „разходите“ по „освободителната война“.

„Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя“, казва Захари Стоянов.

И пак ще ви напомня: И ТАЗИ ГОДИНА посолството им НЕ ни честити Съединението

81 години след онзи девети септември – какво виждаме днес? Проруските партии отново са в парламента. Агентите им са в медиите, партиите, регулаторите. Някои от тях даже се преструват на евроатлантици, но най-вече заради субсидиите; иначе сърцето (и гъз*т) е в москва.

Щастливите роби отново искат „онова време“ – на оковите, на лагерите, на избитата интелигенция. Един след друг се раждат сайтове и ФБ страници, от които се сипят сълзи и сополи – рев по „онова време“, колко хубаво се живеело тогава. Толкова хубаво, че на границата убиваха всеки, който искаше да го напусне тоя рай. Откъде знам ли? Като син на граничар – знам. А вие защо не знаете? Руската пропаганда ви е по-вкусна с водката ли? Или по навик сте си слепи?

…

„Учи мама, да не работиш“; „Те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че им работим“ – все лафчета от времето, когато трудът винаги беше уж с главна буква, работническата класа уж управляваше, всичко уж в нейна полза се правеше (а всъщност – в полза на 0,1% клатику*и от политбюро, ДС и ЦК, дето нѝ работеха, нѝ можеха името да си напишат) и работниците от всички страни трябваше да се съединяват, че да превземат и свалят капитализма. Лафчета от времето, когато продукцията беше брак, ама на никой не му дремеше; когато колкото и да се скатаваш, все ще намерят някой балама, който да работи вместо тебе и после да взимате еднакви заплати… аааа — затова ли ви липсва „онова време“; сега разбирам. Да, тежко е да се работи, а пък свободата – нѝ се яде, нѝ се пие; ясно ми е защо не ви влече.