Международният ден на чистия въздух за синьо небе се отбелязва днес

Хората, които живеят в урбанизирани места и градове с голяма натовареност на автомобилния транспорт по-често страдат от различни хронични белодробни болести. От тях човек може да се разболее дори и да не е пушач, посочи професорът.

Международният ден на чистия въздух за синьо небе се отбелязва днес. Той се чества от 2020 г. с резолюция на Общото събрание на ООН от 19 декември 2019 г., сочи информация на БТА. Целта е да се насърчат действията на международната общност за подобряване на качеството на въздуха в световен мащаб.

В страни, като нашата, където замърсеният въздух и тютюнопушенето в градовете са осезаеми, болните от хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) и хроничен бронхит са не по-малко от 9% от възрастното население, каза пулмологът и професор по белодробни болести Коста Костов. Той допълни, че в България от белодробен рак, който може да е последствие от белодробни заболявания, ежегодно се разболяват не по-малко от 4000 души.

Доказано е, че в замърсените градове тези болести са много по-чести и протичат с по-голяма прогресия, допълни той. По думите му колкото по-чист е въздухът, който човек с болен бял дроб диша, толкова по-сигурно е укрепването на неговото здраве или предотвратяването на изостряне на хронични болести.

Проф. Костов препоръча на живеещите в градовете да намират начин поне два пъти в годината да ходят на места с чист въздух. Черноморието е място с чист, благоприятен и здравословен въздух и съветвам хората да прекарват поне 10–15 дни в годината там, допълни той. Подходящи са и природните комплекси, където природата дава необходимото за предпазване на здравето. Хората трябва да спортуват далеч от центъра на града, отбеляза той.

Мръсният въздух е причина за почти 6% от всички смъртни случаи в България през 2021 г., според данни на Health Effects Institute/State of Global Air, цитирани от Сдружение „Въздух за здраве“. Замърсяването допринася за 21% от смъртните случаи на ХОББ, 18% от исхемична болест на сърцето, 17% от диабет, 16% от рак на белия дроб, както и за значителен дял от инсултите, инфекциите на долните дихателни пътища и дори неонаталните смъртни случаи, посочиха още от сдружението. Те отбелязаха, че замърсената среда повишава риска от възникване или усложняване на заболявания и влошено качество на живот.

Основните източници на замърсяване в Източна Европа са зависимостта от въглища, остарелите индустриални производства, нерегламентираното горене на отпадъци, прекомерното застрояване и други, уточниха от сдружението. Като мерки за намаляване на замърсяването на въздуха те посочиха по-строг мониторинг и изисквания за филтри и технологии за намаляване на емисиите в предприятията, както и по-строг контрол върху горенето на отпадъци. Те предложиха още по-чист транспорт, намаляване на емисиите от битовото отопление и създаване на зелени буферни зони около натоварени пътища.