Трима севернокорейски рибари платиха с живота си за разкриването на мисия на американски специални части

Операцията на тюлените е само една глава от десетилетните усилия на американските администрации да се ангажират със Северна Корея и да ограничат нейните програми за ядрено оръжие. Почти нищо от опитаното не е успяло.

Американското правителство изчислява, че Северна Корея сега разполага с приблизително 50 ядрени оръжия и ракети, които могат да достигнат Западното крайбрежие на САЩ.

Ядрена подводница като транспортно средство

Те проучват риболовните модели и избират време, когато трафикът на лодки ще бъде оскъден. Разузнавателните данни предполагат, че ако тюлените пристигнат тихо на точното място в средата на зимна нощ, вероятно няма да срещнат никого.

Миниподводниците пристигат на мястото, където е трябвало да „паркират“ на морското дъно. В тъмнината първата миниподводница се спуска на морското дъно по план, но втората подминава зададената точка и се налага да направи обратен завой.

Плъзгащите се врати на подводниците се отварят и тюлените, всички държащи оръжия без серийни номера, заредени с непроследими боеприпаси, тихо доплуват под водата до брега с подслушвателното устройство.

Рибарите може да са забелязали светлина

Планът изисква тюлените незабавно да прекратят акцията, ако се натъкнат на някого. Севернокорейските сили за сигурност може да са на път към брега. Просто не е имало време за инсталиране на устройството.

Никой от американска страна не е пострадал

Една зимна нощ в началото на 2019 г. група елитни военноморски тюлени (SEALs) достига бреговете на Северна Корея. Те са на тайна мисия да инсталират електронно устройство, което да позволи на САЩ да прихваща комуникациите на севернокорейския лидер Ким Чен Ун преди срещата му с президента Доналд Тръмп, написа Ню Йорк таймс.

Мисията е трябвало да осигури на САЩ ценни разузнавателни данни, но същевременно е можела да доведе до ескалация на конфликта с противник, притежаващ ядрено оръжие. За операцията е избран „Червеният ескадрон“ на SEAL Team 6 – подразделението, което уби Осама бин Ладен през вай 2011 г.. Тюлените тренират в продължение на месеци, съзнавайки, че всяко движение трябва да бъде перфектно. Но когато онази нощ пристигат на смятания от тях за пуст бряг, мисията бързо се проваля.

От мрака се появява севернокорейска лодка. Опасявайки се, че ще бъдат разкрити, тюлените откриват огън. В рамките на няколко секунди всички на борда на севернокорейската лодка са мъртви. Тюлените се оттеглят, без да инсталират подслушвателното устройство Подробностите за акцията остават поверителни. Администрацията на Тръмп не е информирала членовете на Конгреса, които наблюдават разузнавателните операции, нито преди, нито след мисията, което може да представлява нарушение на закона.

Мисията на тюлените е замислена като коригиране на стратегическа „сляпа точка“. Получаването на представа за мисленето на Ким Чен Ун се превръща във висок приоритет, когато Тръмп за първи път встъпва в длъжност. Американските разузнавателни агенции разкриват пред Белия дом, че имат решение: ново електронно устройство, което може да прихваща комуникации. Уловката е, че някой трябва тайно да влезе в Северна Корея.

Дори за Team 6 мисията би била изключително трудна. Тюлените, свикнали повече с бързи нападения на места като Афганистан и Ирак, е трябвало да оцелеят часове в ледено студено море, да се промъкнат покрай силите за сигурност на сушата, да извършат прецизна техническа операция и след това да се измъкнат незабелязано.

Планът предвиждал военноморските сили тайно да се промъкнат с ядрена подводница, дълга почти колкото две футболни игрища, във водите край Северна Корея, а след това да разположат малък екип тюлени в две миниподводници, всяка с размерите на косатка, които тихо да доплуват до брега.

Миниподводниците са били „мокри“, което означава, че тюлените е трябвало да пътуват потопени в студената морска вода около два часа до брега, използвайки водолазно оборудване и отопляеми костюми, за да оцелеят. Близо до плажа миниподводниците е трябвало да пуснат група от около осем тюлени, които да доплуват до целта, да инсталират устройството и след това незабелязано да се върнат в морето.

Екипът обаче се сблъсква със сериозно ограничение: те щели да действат почти на сляпо. Планиращите мисията се опитват да компенсират липсата на видео наблюдение в реално време, като в продължение на месеци наблюдават как хората идват и си отиват в района.

В тъмнината обаче се люлее малка лодка. На нея има севернокорейски екипаж, който е трудно да бъде открит. Сензорите в очилата за нощно виждане на тюлените са частично проектирани да откриват топлина, а мокрите костюми, които корейците носят, са охладени от студеното море.

Тюлените стигат до брега, мислейки, че са сами, и започват да свалят водолазното си оборудване. Целта е само на няколкостотин метра. Пилотите пренасочват тази, която е била обърната в грешна посока. С отворени плъзгащи се врати на кокпита за по-добра видимост и комуникация, пилотът подава мощност на електрическия двигател и обръща подводницата.

Някои тюлени по-късно предполагат на брифинги, че изпускателната струя на двигателя може да е привлякла вниманието на севернокорейската лодка. А ако екипажът на лодката е чул плисък и се е обърнал, може да е забелязал светлината от отворените кокпити на миниподводниците, проблясваща в тъмната вода.

Лодката започва да се движи към миниподводниците. Севернокорейците осветяват морето с фенерчета и разговарят, сякаш са забелязали нещо. На тюлените на брега им се струва, че лодката е практически над миниподводниците, въпреки че може и да не е било така.

Поради комуникационното „затъмнение“ няма начин специалните части на брега да се договорят с миниподводниците. Светлините от лодката се плъзгат по водата. Тюлените не знаят дали гледат патрул за сигурност, който ги търси, или обикновен рибарски екипаж, който не подозира за високорисковата мисия, която се провежда около тях.

Един мъж от лодката скача в морето. Ако подразделението на брега се окаже в беда, ядрената подводница разполага с група тюлени в резерв на моторни лодки. По-далеч от брега, на американски военни кораби са разположени хеликоптери, готови да се притекат на помощ, ако е необходимо.

Докато тюлените на брега наблюдават мъжа във водата, най-старшият подофицер решава да действа. Той се прицелва с пушката си и стреля. Останалите тюлени инстинктивно правят същото. Ако преди изстрелите тюлените не са били сигурни дали мисията е компрометирана, сега вече няма никакво съмнение.

Екипът от брега доплува до лодката, за да се увери, че всички севернокорейци са мъртви. Не намират нито оръжия, нито униформи. Доказателствата сочат, че тричленният екипаж е бил цивилен и се е гмуркал за миди. Всички са били мъртви, включително и мъжът във водата.

Длъжностни лица, запознати с мисията, казват, че тюлените са изтеглили телата в морето, за да ги скрият от севернокорейските власти. Един от тях добавя, че тюлените са пробили с ножове белите дробове на екипажа на лодката, за да са сигурни, че телата ще потънат.

Тюлените се връщат до миниподводниците и изпращат сигнал за помощ. Вярвайки, че тюлените са в непосредствена опасност от залавяне, голямата ядрена подводница навлиза в плитките води близо до брега, поемайки значителен риск, за да ги прибере. След това с висока скорост се отправя към открития океан. Всички американски военнослужещи се измъкват невредими.

Непосредствено след това американските шпионски сателити засичат засилена севернокорейска военна активност в района. Северна Корея не е говорила публично за тези смъртни случаи, така че не е ясно дали севернокорейците някога са свързали какво се е случило и кой е отговорен.