В пикови и кризисни моменти се сещаме, че институциите не работят. Има наследени и натрупани дефицити, които се правехме, че не виждаме. Обществената ни тъкан е ерозирала, разядена. Общността не се съпреживява като общество и всеки смята, че правилата не се отнасят за него. Този прочит направи в интервю за БНР политологът Любомир Стефанов.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)