Гаранции за Украйна: как ЕС може да заобиколи блокадата на Орбан, без да подкопае собствените си правила?

________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Неформалната среща на министрите от ЕС в Копенхаген на 1–2 септември може да изглеждаше на пръв поглед като технократско упражнение, фокусирано върху „принципите“ на разширяването.

Но зад дипломатичния тон текат тектонични промени. Това беше наблюдавано и отбелязано както от The Kyiv Independent, така и от британския The Guardian.

Унгарското политическо вето отдавна блокира напредъка на Украйна – и косвено на Молдова – към членство в ЕС. А този път се случи нещо съществено: Европейската комисия за първи път публично призна, че вариант за заобикаляне на Унгария вече не е напълно изключен.

В свой материал от сряда, редакторът на European Pravda Сергий Сидоренко отбеляза, че въпреки всичко ЕС все още няма нито съгласие, нито ясен план как да заобиколи унгарското вето. Старите варианти са отпаднали, а нови не са договорени.

Предизвикателствата не идват само от страните членки – част от тях идват и от самата Украйна, написа Сидоренко.

Но те не са непреодолими. Вече не става дума само за „принципи“. Брюксел и Киев все по-ясно търсят прагматични пътища за изход от задънената улица.

Литва, дързка и проактивна, настоя ЕС да „стартира технически преговори за присъединяване без Унгария“, като остави формалното одобрение да последва, ако Будапеща промени позицията си.

Financial Times пък отбеляза, че не по-малко важно е изявлението на датската министърка по европейските въпроси Мари Бере: „Не можем да си позволим да спрем разширяването… Готови сме да използваме всички политически и практически инструменти, за да продължим напред“.

Принудителното заобикаляне на вето би създало прецедент, който може да разклати самия принцип на единодушие – основен стълб на ЕС. The Loop, както и EUobserver отбелязват, че подобен ход може да насърчи и други държави да използват правото си на вето за вътрешнополитически цели. България например, налагайки вето на Северна Македония, за да засили или отслаби дадени подкрепи за дадени партийни сили в София.

Както European Pravda вече съобщи, до юли украинското правителство имаше ясната цел да започне преговорите за присъединяване, като заобиколи Унгария.

Аргументът беше прост: всички опити за споразумение с Будапеща се бяха провалили, а Киев беше осъзнал, че въпреки риториката си правителството на Орбан няма реален интерес от преговори, не се вълнува от правата на унгарското малцинство в Закарпатието и е решено на всяка цена да блокира европейския път на Украйна. Затова тогава се обсъждаха различни варианти за План Б. С промяната на правителството през юли обаче Киев преразгледа подхода си.

Новият вицепремиер по европейската интеграция Тарас Качка започна публично да подчертава, че Украйна вече не разглежда никакви План Б варианти за заобикаляне на Унгария.

„Украйна търси решение от всичките 27 държави членки за следващите ни стъпки към членството“, заяви Качка на 13 август.

В следващите седмици той неколкократно повтори, че Украйна иска подкрепата на всички 27 страни, включително Унгария.

Но в Копенхаген тази политика драматично се промени.

На втория ден от министерската среща Качка за първи път призна пред журналисти, че Украйна отново допуска възможността за гласуване без единодушие: „На масата има различни варианти, но вярвам, че е в интерес на Украйна да има подкрепата на всички 27. Наистина вярвам в това“, каза той.

По-късно същия ден, в интервю за националния новинарски блок „24/7“, той подчерта, че Украйна и ЕС работят за отварянето на първия преговорен клъстер, а дали това ще бъде одобрено единодушно „зависи от Унгария“.

Все още не е ясно какво точно е предизвикало тази промяна в позицията на Украйна. Възможно е Киев да е разчитал, че ще настъпят корекции в позицията на Будапеща през последните седмици – частично заради нестабилността в доставките на петрол по тръбопровода „Дружба“ и след телефонния разговор между Доналд Тръмп и Виктор Орбан. Това обаче не се случи.

Междувременно, в рамките на ЕС, идеята за „заобикаляне“ на Орбан вече се обсъжда по-открито – без конкретни сценарии, но с ясни намеци.

Гюнтер Крихбаум, министър по европейските въпроси на Германия, заяви преди началото на срещата в Копенхаген: „Могат да се намерят решения, които да дадат ясен отговор, но е важно да убедим нашите унгарски приятели в този въпрос, защото това не е първият път, когато Унгария блокира съвместни решения на ЕС“.

На въпрос дали е време да се каже „Стига толкова“ и да се спре съобразяването с позицията на Будапеща, той отговори уклончиво, оставяйки вратата отворена: „Бих бил доволен, ако Унгария уважава върховенството на закона … но ще видим“.

Комисарят по разширяването Марта Кош беше още по-категорична, като заяви открито, че единодушието вече не е единствената опция:

„Най-добрият вариант би бил подкрепата на всички 27. В същото време ние не сме в обичайна ситуация. Геополитически, за първи път се изправяме пред външни сили, които искат ЕС да се провали“.

Както отбелязва The Loop, блокажът на Орбан подкопава доверието в ЕС и насърчава авторитарните сили отвътре. Ситуацията напомня 2004 г., когато разширяването символизираше европейското обединение. Разликата е, че този път на масата има оръжия, а не идеологии.

1. Опасен прецедент. „Принудителното“ заобикаляне на ветото, въпреки позицията на една държава членка, би създало опасен прецедент за Съюза. Никога досега в историята на ЕС не е правено подобно нещо.

2. Проблеми с легитимността и законността. Отварянето на какъвто и да е преговорен клъстер без единодушно одобрение би било очевидно нарушение на приетата миналата година преговорна рамка.

Европейската комисия е напълно наясно с това.

3. Последствия за други кандидати. Украйна не е единствената страна кандидатка, която не може да отвори първия преговорен клъстер поради спор със съседка. Северна Македония е в подобна ситуация, след като България блокира процеса заради спорове относно езика и националната идентичност.

Макар случаите на Украйна и Северна Македония да се различават по същество, това остава чувствителна тема.

4. Съмненията относно реформите в самата Украйна. Юлските събития около антикорупционното законодателство нанесоха сериозен удар върху доверието в украинските власти – както вътрешно, така и сред международните партньори.

Отмяната на спорния „закон от 22 юли“ възстанови старите разпоредби, но не възстанови доверието.

5. Украинските опасения относно „символичните“ решения. Докато приятелите на Украйна в Брюксел активно търсят начини за заобикаляне на ветото, понякога самият Киев се оказва по-предпазлив от тях – и с добра причина. Украинските дипломати предупреждават, че много от предложените „политически заобикалки“ са неприемливи за Киев.

По-конкретно, Украйна е скептична към идеята за „неофициални“ преговори, които нямат юридическа стойност.

Освен това, според няколко източника на European Pravda, президентът Зеленски и неговото обкръжение смятат за напълно неприемлив всеки сценарий, който би могъл да се превърне в прелюдия към „разкачването“ на Украйна и Молдова.

А този риск съвсем не е хипотетичен.

Ако ЕС приеме символично решение да отвори преговорите само „на думи“, без правна сила, то Молдова би могла да получи всички 27 гласа, докато Украйна – не.

Всички тези фактори обясняват защо пътят към заобикаляне на Орбан все още не е договорен.

Но това не означава, че такъв път не съществува.