Астрономическото лято започва с настъпването на лятното слънцестоене на 21 юни 2025 г. и продължава до настъпването на есенното равноденствие на 22 септември 2025 г. Метеорологичното лято е календарният тримесечен период от 1 юни до 31 август 2025 г.
Метеорологични факти
Значими метеорологични събития
През периода 19-27 юли отново е много горещо, като на 25-26 юли максималните температури в низините са около и над 40 градуса.
В отделни дни от юли по черноморското крайбрежие се наблюдава явлението upwelling (издигане на дълбоки морски води до брега). Температурата на морската вода рязко се понижава с 10-15 градуса. Явлението е с продължителност до 2-3 денонощия.
През периода 8-11 август във високите слоеве на атмосферата в Южна Европа се изгражда баричен и термичен гребен. Времето е слънчево, с високи температури, като през последния ден от периода максималните на отделни места достигат 40 градуса.
През периодите 2-3, 6-9, 14-16 и на 28 август в резултат на продължителен умерен, с пориви временно до силен вятър от североизток вълнението на морето по северното и южното крайбрежие се увеличава до умерено (3-4 бала).
Опасни явления
Лятото на 2025 г. се характеризира с продължителни горещи вълни, множество големи полски и горски пожари, краткотрайни силни бури с градушки и локални наводнения вследствие на интензивни валежи.
Агрометеорологични факти
Вследствие на наднормените летни температури при ранните бели винени сортове грозде много по-рано от обичайните срокове се наблюдава технологична зрелост.
Хидрологични факти
Лятото на 2025 г. е едно от най-сухите и горещи лета в България от средата на 20-и век досега, съобщиха от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ),информира Meteo balkans, цитирайки БТА.
Лятото на 2025 г. е със средни сезонни температури над нормата, с отклонение от нея между плюс 0,5 и 3 градуса по Целзий. То е по-малко горещо от най-горещото за последните 13 години лято на 2024 г., но също е едно от най-горещите лета в България от 1950 г. насам. Лятото на 2025 г. е и едно от най-сухите лета в България от 1950 г. насам, подобно на лятото на 2000 и 2012 г. Сезонните суми на валежите са под климатичната норма - между 7 и 74% от нея.
Юни на 2025 г. е по-малко топъл от юни на 2024 г., но много по-топъл от юни през 2023 г. Юли на 2025 г. е един от най-горещите след юли на 2012 и 2024 г., но август през 2025 г. е най-малко топлият месец август за последните пет години. Най-високата измерена температура е 43,5 градуса на 26 юли в град Монтана. Най-ниската минимална температура в станция в населено място e 2,2 градуса на 27 август в град Чепеларе, област Смолян, а най-ниската минимална температура е измерена на връх Мусала на 1 юни - минус 3,3 градуса. В София най-високата измерена температура е 38,2 градуса на 26 юли, а най-ниската - 6,6 градуса на 26 август.
Юни на 2025 г. е най-сухият месец юни от 1950 г. насам. Юли през 2025 г. е най-сухият месец юли от 2017 г. насам. Август на 2025 г. е с повече валежи от август на 2024 г. Най-голямото измерено 24-часово количество валеж е 71 милиметра от дъжд в село Граматиково, област Бургас, на 20 август. В София най-голямото 24-часово количество валеж е на 28 юни - 30 милиметра от дъжд.
През периода 22-27 юни отначало времето е слънчево и температурите на 26 и 27 юни достигат 40-41 градуса, но на 27 юни следобед от северозапад приближава долина с добре изразен студен атмосферен фронт, който през нощта срещу 28 юни преминава през страната. На много места има краткотрайни, но интензивни валежи и гръмотевични бури, регистрирани са и градушки.
През периода 1-8 юли, под влияние на висок баричен гребен и антициклонално приземно барично поле, времето е слънчево и температурите са високи от климатичните норми - предимно между 35 и 40 градуса, а през последните дни в отделни райони от Дунавската равнина и Горнотракийската низина и до 41-42 градуса. През последните дни от периода се развива купесто-дъждовна облачност, в отделни западни райони има интензивни валежи с гръмотевични бури и градушки.
През нощта срещу 23 август преминава студен атмосферен фронт. Вятърът от северозапад се усилва, развива се купесто-дъждовна облачност и на места има краткотрайни валежи, гръмотевични бури, градушки и силни пориви на вятъра. На 24 август, при ясно време и временно стихване на вятъра, минималните температури по високите полета в Югозападна България се понижават до 6-7 градуса, а на връх Мусала - до минус 2 градуса.
На 31 август през страната преминава студен атмосферен фронт. Развива се купесто-дъждовна облачност и на места има краткотрайни валежи от дъжд, с количества на отделни места до 20-40 мм. Поривите на вятъра в Дунавската равнина достигат до 20 метра в секунда.
През юни на различни места в страната са отчетени повече от пет поредни дни с максимална температура на въздуха над 32 градуса (гореща вълна). Най-продължително горещо е в районите на Петрич и Сандански. На 27 юни паднали мълнии са предизвикали два пожара в житни блокове в селата Черногорово и Росен, община Пазарджик. Същия ден от силна гръмотевична буря с валеж от дъжд и град са нанесени щети по селскостопанска продукция, сгради и пътища в община Гърмен, по данни на НИМХ
През периодите от 30 юни до 9 юли и от 19 до 29 юли цялата страна е обхваната от гореща вълна. Високите температури, продължителният безвалежен период и човешка небрежност са причина на различни места в страната да бушуват десетки пожари. На 25 юли пламва пожар край село Илинденци, община Струмяни, от който са изпепелени около 100 хиляди декара площи. На 26 юли пожар възниква в село Рани луг, община Трън, където са изгорели около 20 къщи, близо половината от селото. С преминаването над страната на атмосферни смущения на 7 юли в град Лом и на 28 юли в град Раковски са регистрирани гръмотевични бури, интензивни валежи от дъжд и град, и силен вятър. Наводнени са улици, нанесени са щети по покриви и огради, има счупени стълбове на електрозахранването и изкоренени дървета, временно са били блокирани участъци от пътната мрежа.
През периода 3-17 август в страната отново има гореща вълна. През първата половина на месеца големи пожари обхващат горски и полски площи в общините Харманли и Сунгурларе, както и в защитената местност Калимок-Бръшлен между Русе и Тутракан. В Бургаско, Старозагорско и Кърджали паднали мълнии запалват сухи треви. На 22 август от интензивни валежи, придружени със силен вятър, са причинени локални наводнения, повалени са дървета, нанесени са повреди по електропреносната мрежа и инфраструктурата в Монтана, и великотърновското село Джулюница.
През юни развитието на земеделските култури протича с ускорени темпове, при наднормени температури. През второто и третото десетдневие са регистрирани екстремно високи температури, които се отразяват неблагоприятно върху растежа и развитието на растенията. Поднормените валежи и високият водоразход на растенията през периода са предпоставка за интензивно изразходване на почвените влагозапаси. Това обуславя повсеместна екстремна почвена и атмосферна суша.
През юли сухото и горещо време поставя под въпрос оцеляването на част от пролетните култури, отглеждани при неполивни условия. Вследствие на поднормените валежи към края на месеца продуктивните почвени влагозапаси са напълно изчерпани в много от полските райони на страната. При задълбочилия се дефицит на влага голяма част от слънчогледа, отглеждан при неполивни условия, е със силно нарушен тургор, с малки, недобре гарнирани пити. При царевичните посеви се наблюдава пожълтяване и изсъхване на листата от долните етажи на растенията. Вследствие на неблагоприятните агрометеорологични условия се увеличават повредите при земеделските култури - листни пригори по царевицата и слънчогледа, стерилност при зеленчуковите култури от късното производство, преждевременен листопад при някои трайни насаждения.
През първата половина на август задълбочилата се лятна суша и екстремно високите температури са причина за компрометиране на реколтата от царевица и слънчоглед на много места в страната. Необичайно ниски са получените добиви от слънчоглед, на места - под 100 килограма за декар, а значителна част от царевичните посеви, отглеждани при неполивни условия, няма да бъдат реколтирани.
Падналите валежи в края на второто и през третото десетдневие на август са неравномерно разпределени и твърде закъснели за късните земеделски култури, отглеждани при неполивни условия. Валежите в края на август овлажняват предимно горния почвен слой и подобряват условията за провеждане на дълбока оран и предсеитбени обработки на площите, предвидени за засяване с есенници. В края на месеца отсъства продуктивна влага в 50 и 100 см почвен слой.
През по-голямата част от сезона лято речните нива в България са останали без съществени изменения или са се понижавали. В резултат на валежи в отделни дни са регистрирани краткотрайни повишения, по-съществени през периодите 27-30 юни и 4-6 август. През трите летни месеца водните количества на всички реки са били под месечните норми. През последното десетдневие на юли река Лебница, в района на хидрометричната станция при село Лебница, е пресъхнала. От последното десетдневие на юли и през целия месец август река Факийска, в района на хидрометричната станция при село Зидарово, и река Ропотамо в района на хидрометричната станция, при село Веселие, също са пресъхнали.
)