Арктика се превръща в една от най-динамичните и стратегически важни зони в света

Русия - ключов играч с амбиции и опасения

Русия е най-важният играч в региона, отбелязва Би Би Си. Една пета от нейната територия се намира в Арктика и тя притежава повече от половината от бреговата линия на северната географска област.

Полуостров Кола е мястото, където е разположена голяма част от руския флот от атомни подводници, а Москва го счита за жизненоважен за своята възпираща сила и способност да демонстрира сила.

В най-новия си доклад разузнаването на Дания предупреди, че Русия "може да демонстрира своята сила чрез агресивно и заплашително поведение, което ще доведе до по-голям риск от ескалация от когато и да е било в Арктика".

Значението на Гренландия за американската националната сигурност

По време на Студената война между САЩ и Съветския съюз ядрените оръжия бяха най-мощните инструменти, поддържащи баланса на страха. А най-бързият път за оръжията да достигнат целите си беше през Северния полюс, пише БТА.

Стратегическото значение на проходът GIUK и ролята на Обединеното кралство

Климатични промени и новите търговски пътища в Арктика

Тук в картината влиза и Китай, който сам се нарича "близкоарктическа" държава и въпреки че се намира на значително разстояние от региона и няма арктическо крайбрежие, става все по-активен.

Може ли леденият северен регион да донесе мир в Украйна

Споразумение между САЩ и Русия за Арктика би могло да съживи енергийното сътрудничество между двете страни в зашеметяващ мащаб. Сделката би била изключително изгодна и за двете страни, пише британското издание "Спектейтър".

Арктика се превръща в една от най-динамичните и стратегически важни зони в света, където геополитическото напрежение нараства значително. Това се дължи на комбинацията от военни амбиции, икономически интереси и климатични промени, заради които регионът става все по-гореща точка в международните отношения. Особено след като президентът Доналд Тръмп изяви желание да превърне Гренландия в американска територия, Русия усили модернизацията на военните си бази, а Китай разшири своя флот от ледоразбивачи и потърси нови търговски маршрути.

Докато западните сили доскоро се бяха оттеглили от региона, Москва от години инвестира в присъствието си там, модернизирайки военни бази като Нагурское, която функционира от времето на Студената война и сега може да приема големи самолети в Далечния север по всяко време на годината.

"Балтийско море стана по-труднодостъпно за руските военни операции след присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО, което означава, че Северният флот придобива по-голямо значение", каза през юни вицеадмирал Нилс Андреас Стенсьонес, ръководител на норвежката разузнавателна служба. "И се разчита повече на ядреното възпиране. А значителна част от ядрените им оръжия се намират на полуостров Кола в Арктика", добави той.

Русия в Арктика създава "сериозно безпокойство" за НАТО, заяви и исландската министърка на външните работи Катрин Гунарсдотир пред "Нюзуик". "Арктика остава в центъра на стратегическото планиране на Русия, а дейностите ѝ в региона далеч надхвърлят отбранителни мерки”, добави тя.

В началото на Студената война САЩ създадоха важна база в отдалечения север на Гренландия, на място, наречено Туле – наскоро преименувано на космическа база "Питуфик”. Студената война може вече и да е отминала, но значението на обекта не е намаляло. Той все още е важна част от американската система за ранно предупреждение за балистични ракети (BMEWS). Сега там се издига огромен радар, който сканира небето и Космоса за всичко, което преминава над Северния полюс. Американските военни, обслужващи базата твърдят, че радарът им позволява да виждат обекти, малки колкото тенис топка, докато се движат в Космоса.

Преди няколко месеца Тръмп публично съобщи намерението си да изгради над Северна Америка "Златен купол" по подобие на "Железния купол" над Израел. Базите за ранно предупреждение биха били от жизненоважно значение за такава система, като Гренландия предлага значителен потенциал като предна оперативна база както за отбрана, така и за нападение. "Имаме нужда от Гренландия за целите на националната сигурност", посочи американският президент. "Отдавна ми го повтарят", добави той.

"Гренландия е на ключово място за Вашингтон, тя е основно физическа застраховка за Америка", обясни Елизабет Бюканън, бивша австралийска служителка в областта на отбраната и автор на предстояща книга за тази арктическа територия. "Не е чудно, че тя винаги е била разглеждана като граница за възпиране", допълни тя.

Ако САЩ придобият Гренландия, това допълнително ще притесни Русия, че американската противоракетна отбрана ще подкопае нейното възпиране, посочва Би Би Си. Но това също създава и напрежение сред съюзниците, тъй като територията все още е част от Дания.

От друга страна "Златният купол" ще изисква инсталиране на оборудване и в Далечния север на Канада, заради което Тръмп започна да оказва натиск над Отава да се присъедини към проекта, като плати 61 милиарда долара или да се съгласи да стане 51-вия щат на САЩ. Нещо, което бившият премиер на Канада Джъстин Трюдо категорично отказа, припомня в. "Ню Йорк Таймс".

След изказванията на американския президент и започнатата от него търговска война, стратегията на Канада за отбрана в Арктика се измества от двустранни отношения със САЩ към по-широка рамка на НАТО, пише "Политико". В края на август премиерът Марк Карни изпрати двама висши министри от кабинета си в Швеция и Финландия, за да сключат нови договори за отбрана.

"Погледът на НАТО също трябва да се пренасочи на запад и на север поради променящия се геополитически пейзаж, особено след 24 февруари 2022 г. (датата на руската инвазия в Украйна – б.ред.)", заяви министърката на външните работи на Канада Анита Ананд. "Нашият приоритет по отношение на външната политика на Канада в Арктика е да гарантираме, че ще направим всичко възможно, за да защитим и отстояваме суверенитета на Канада", добави тя.

Ананд заяви, че това ще означава десетки милиарди долари нови разходи за инфраструктурата в Арктика. "Когато говорим за критични минерали в северните райони, да, това е икономически въпрос, но е и въпрос на отбрана и сигурност, и е заложен в нашата външна политика", подчерта тя.

Обединеното кралство официално не е арктическа сила, но участието му в региона нараства. "Арктика е регион, в който интересите на САЩ, Канада и Европа в областта на сигурността ясно и все повече се сближават", каза Питър Уоткинс, бивш висш служител в министерството на отбраната на Великобритания. "Като ключова евроатлантическа сила, Арктика трябва да привлече повече внимание и ресурси от страна на Обединеното кралство", добави той.

Една от историческите причини за това е т.нар. проход GIUK (името му идва от първите букви на Greenland (Гренландия), Iceland (Исландия) и UK (Обединеното кралство) – б.ред.) - военен термин за тесния воден път между Гренландия и Обединеното кралство с Исландия по средата. Той е ключов за достъпа на руския Северен флот до Атлантическия океан.

В края на май британският външен министър Дейвид Лами посети Арктика и обяви нова съвместна програма с Исландия за използване на изкуствен интелект за наблюдение на "вражеска дейност" в региона - което означава търсене на руски подводници и кораби, съобщи Би Би Си.

Във водите на Арктика се появява и ново предизвикателство за сигурността благодарение на климатичните промени. В тазгодишния стратегически преглед на отбраната на Обединеното кралство се посочва, че е вероятно до 2040 г. през всеки летен сезон в Далечния север да няма лед.

За Пекин топенето на леда предлага нов транспортен маршрут - "Полярен път на коприната", който е по-бърз и потенциално по-сигурен от използването на Суецкия канал. Това от своя страна тревожи Вашингтон, чиято глобална конкуренция с Китай сега се разпростира и в Арктика, с опасения за влияние и ресурси, отбелязва Би Би Си.

"Пекин използва хибридна стратегия за задълбочаване на връзките и контактите с региона – от висше образование, научни мисии, програми за сътрудничество в областта на околната среда, международни споразумения за риболов до двустранни стратегически партньорства", каза Елизабет Бюканън. "Това нормализира присъствието на Китай в арктическата зона и все повече превръща Пекин в предпочитан партньор за арктическите държави", посочва тя.

"Именно в Аляска и в Арктика се пресичат икономическите интереси на нашите страни и възникват перспективи за реализиране на мащабни, взаимноизгодни проекти", заяви Юрий Ушаков, дългогодишен съветник по външната политика на руския президент Владимир Путин и бивш руски посланик в САЩ, на пресконференция в Москва преди срещата между Путин и Тръмп на 15 август в Аляска.

Арктика разполага с около 13% от неизследваните петролни запаси в света, приблизително 90 милиарда барела, и 30% от неизследваните запаси от природен газ. Русия контролира около половината от тях, като проучванията посочват наличието на 2300 милиона тона нефт и кондензат и 35 700 милиарда кубически метра газ. Предимствата за корабоплаването са не по-малко привлекателни. Северният морски път обещава да съкрати времето за корабоплаване между Азия и Европа с до 50%.

За Путин Арктика може да бъде "подсладителят, който ще осигури съгласието на САЩ” за споразумение по неговите условия в Украйна, отбеляза изданието. Малко вероятно е Москва да промени основните си позиции: Крим и Донбас са записани в руската конституция като част от нейната територия. Всяка сделка би затвърдила тези придобивки, би изисквала демилитаризация на Украйна и би осигурила буфер срещу НАТО.

Тръмп от своя страна би могъл да обяви сделката за Арктика като огромна търговска победа за САЩ и край на войната, за която той твърди, че е била предизвикана от предшественика му Джо Байдън, а Путин би могъл да получи помощта на Вашингтон, за да принуди Киев да приеме сделката. Затова за европейските страни опасенията от нарастващото напрежение с Русия, както и от надеждността на американския им партньор, водят до дебат за това как трябва да реагират.