Една трета от огромния въглероден резервоар на Арктика вече е източник на емисии

„Когато температурите стават по-високи, почвите стават по-топли. В дълготрайно замръзналите места повечето от почвите са били изцяло замръзнали през цялата година. Но сега температурите са по-високи, има повече органична материя за разлагане и въглеродът се освобождава в атмосферата. Това е обратната връзка от вечно замръзналата почва и въглерода, която е ключовият двигател тук.“

Една трета от арктическата тундра, гори и влажни зони са се превърнали в източник на въглеродни емисии, установи ново проучване, тъй като глобалното затопляне слага край на хиляди години съхранение на въглерод в части от замръзналия север, псъобщава БТВ.

Анна Виркала, водещият автор на изследването, каза: „В арктическите почви има много въглерод. Това е близо половината от въглеродния резерв на почвата на Земята. Това е много повече, отколкото има в атмосферата. Има огромен потенциален резервоар, който в идеалния случай трябва да остане в земята.

Арктическата екосистема, обхващаща Сибир, Аляска, скандинавските страни и Канада, натрупва въглерод в продължение на хиляди години, като помага за охлаждането на земната атмосфера. В един затоплящ се свят изследователите казват, че въглеродният цикъл в региона започва да се променя и се нуждае от по-добро наблюдение.

В продължение на хилядолетия арктическите сухоземни екосистеми са действали като дълбоко замразявали въглерода на планетата, задържайки огромни количества потенциални емисии във вечно замръзналата земя. Но екосистемите в региона все повече допринасят за глобалното затопляне, тъй като освобождават повече CO2 в атмосферата с покачващите се температури, заключава ново проучване, публикувано в Nature Climate Change .

Проучването идва на фона на нарастващата загриженост на учените за естествените процеси, които регулират климата на Земята, които сами по себе си са засегнати от повишаващите се температури. Заедно океаните, горите, почвите и други естествени въглеродни усвоители на планетата поглъщат около половината от всички човешки емисии, но има признаци, че тези усвоители са под напрежение.