„Сега Украйна има нужда от гаранции, че гаранциите ще бъдат гарантирани“.
— Украинският стратег Михайло Самус, изразявайки широко разпространеното отчаяние,
че обещанията на хартия не могат да издържат без реална подкрепа.
Лидерите говорят, Украйна гледа
Европа опитва, но…
Както отбелязва Washington Post: играта за мир прилича на шахматния цугцванг – всеки следващ ход е по-лош от предишния.
______________________
Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.
...
Европа провежда преговори, пише рамкови документи, обещава подкрепа, но без готовността на САЩ да се ангажират, тези „гаранции за сигурност“ остават празни лозунги.
Въпреки усилията на Зеленски за юридически обвързващ ангажимент, подобен на този в НАТО, администрацията на Тръмп остава уклончива, а Украйна и съюзниците ѝ са оставени да се лутат сред илюзии за защита.
Преди седмица в European Pravda Сергий Солодкий подчерта: Европа не може да предлага надеждни гаранции без изричната подкрепа на САЩ. Той цитира разговори във Вашингтон, в които Зеленски е настоявал за конкретна защита, докато Тръмп е предлагал единствено илюзорни „примирия“, преди неохотно да намекне за възможна въздушна подкрепа. Възможна… тоест, ще видим. Тоест, най-вероятно „не“.
Киев настоява за гаранции, които имат реално значение. Президентът Володимир Зеленски подчерта, че разговорите трябва да включват държавните лидери И РЕЗУЛТАТИТЕ ДА БЪДАТ РАТИФИЦИРАНИ ОТ ПАРЛАМЕНТИ; така че обещанията да не могат да бъдат едностранно отменени…
… Това е урок от провала на Будапещенския меморандум, при който Украйна се отказа от ядрените си оръжия срещу устни уверения, които по-късно бяха грубо нарушени.
Какво Тръмп предложи и какво отказа?
Въпреки сериозността на войната, американският отговор остана хладен.
По време на срещата на върха в Белия дом Тръмп обеща, че „САЩ ще помогнат на Европа да осигури сигурност за Украйна“. Зеленски нарече това „силен сигнал“, но подробностите са неясни. Тръмп НЕ ПОЕ АНГАЖИМЕНТ за изпращане на американски войски и подчерта, че Европа трябва да води тежката работа.
Водещи европейски дипломати, като Майкъл Карпентър, определиха тази позиция като „политически театър“; тоест, символична, но неефективна без реална сила зад нея.
Създава се „коалиция на желаещите“ – европейски фронт, готов да поеме тежестта. Но както отбеляза пък Politico, на Европа ѝ липсва капацитет. Дори и някои държави да са готови да изпратят войски, други могат да предложат само пари, но не и хора.
Преговорите на НАТО във Вашингтон се фокусираха върху „опции за гаранции за сигурност“, но от САЩ не дойде никакъв реален ангажимент. Пентагонът отново потвърди позицията си за „минимална роля“.
Рим Момтаз от Carnegie предупреди, че именно тази коалиция може да създаде фалшива надежда. Без сериозна американска подкрепа, тя рискува да се срути под тежестта на собствената си реторика.
Анализаторите предупреждават: гарантирането на бъдещето на Украйна не може да бъде само символика, то трябва да е подкрепено с реални възможности. Egmont Institute твърди, че Европа се нуждае от военна интеграция и сила, готова да обяви война, ако Русия отново атакува. Иначе всичко е просто театър.
Експертът по сигурност Камий Гран пък бе категоричен: без американската „мускулна сила“ всяка „гаранция“ е дупка вместо щит.
Европа е готова, но без САЩ остава отслабена.
На Лондонската среща на върха през март 2025 г. британският премиер Киър Стармър представи план за споменатата вече „коалиция на желаещите“, готова да разположи сили и да подкрепи мирните условия след евентуално примирие. ЕС също обеща до 800 млрд. евро инвестиции в отбрана чрез инициативата „ReArm Europe“.
В същото време Европа в момента обсъжда създаването на „40-километров буферен пояс“, за да държи руската агресия на разстояние – демилитаризирана зона, която трябва да възпира…
… но не и да побеждава.
Логистиката и слабите резерви на войски обаче правят идеята нереалистична. Докато натискът от ЕС и Обединеното кралство се засилва след смъртоносните удари в Киев, Вашингтон предлага единствено пакет оръжия за 825 млн. долара, но БЕЗ ВОЙСКИ НА ТЕРЕН.
Общо взето положението е: Украйна иска гаранции за гаранциите. Европа иска да помогне. САЩ предлагат илюзии вместо ангажименти. Русия се смее от другата страна на масата за преговори.
Кремъл остава непреклонен: без войски на НАТО и външно военно присъствие в Украйна. Москва се противопоставя на всякакви западно ориентирани гаранции и продължава да настоява за руско влияние под прикритието на „мир“.
И продължава да обстрелва мирни цивилни и цивилна инфраструктура.
Всеки нов удар и всяка офанзива засилват неотложността на Киев, защото сигурността не може да се ограничи до дипломатически театър. Не и ако бомбите ти падат върху главата. Отдалече – да, театърът е поносим, но не и докато си вътре в полето на смъртта.
Но…
… Това е логистичен пъзел с морални залози. И без американски гръбнак, гаранциите за сигурност остават празни думи.
Както отбеляза Politico след последните руски удари, Тръмп „се отърси от руските нападения“, предизвиквайки разочарование в европейските столици. Тоест, готов е да гледа на другата страна.
И докато Европа крои рамки и пише карти, истината е проста: Без твърдия ангажимент на САЩ Украйна остава изложена. А същевременно… всички виждаме поведението на „САЩ“, които вече са нещо като частна корпорация, притежавана от тесен кръг, с армия и гвардия за предимно вътрешна употреба.
)