Затоплянето на Адриатическо море в дълбочина достига ниво, прогнозирано за края на века

Изследователи от ИРБ са анализирали данни, събрани от Южноадриатическия басейн, най-дълбоката част на Адриатическо море, и са установили ускорено затопляне и засоляване на дълбоките води, със скорост, далеч надвишаваща климатичните прогнози.

Естественият термостат на Средиземно море се проваля

От ИРБ отбелязват, че тази тенденция се ускорява: между 2012 и 2024 г. скоростта на затопляне на дълбоките води се е увеличила до 0,8°C на десетилетие, в сравнение с около 0,2°C на век преди това.

Промените в Адриатическо море са предизвикателство за Европа

Промените вече засягат живота в морето. Видовете, адаптирани към студени условия, които традиционно са обитавали дълбоки води, сега са изправени пред бързи промени в местообитанията си.

Освен това промените в океанските течения биха могли да повлияят на метеорологичните модели, средиземноморската климатична система и крайбрежните общности в цяла Европа.

Следващата стъпка ще бъде разработването на подобрени климатични модели, способни по-точно да предсказват темпа на промяна в затворени морета.

Международно проучване, в което участват учени от Института „Руджер Бошкович“ (ИРБ) в Хърватия, показва, че най-дълбоките части на Адриатическо море се затоплят много по-бързо от очакваното, като промените, прогнозирани едва за края на века, настъпват днес, предаде хърватската агенция ХИНА.

Температурата на морето на 1000 метра дълбочина са е повишила с 0,8°C през последното десетилетие, а солеността се е увеличила с 0,2 PSU. Тези тенденции представляват най-бързо регистрираните промени в дълбоките води на Средиземно море и може да са знак за трайна промяна в климатичния режим на региона, се отбелязва в съобщението на ИРБ.

Работата на д-р Елена Терзич и д-р Ивица Вилибич, публикувана в „Лимнолъджи енд Оушънографи Летърс“ (Limnology and Oceanography Letters), е резултат от международно сътрудничество между хърватски, италиански и словенски учени, които анализират данни от различни океанографски платформи.

Ускореното затопляне и засоляване на дълбоките води имат значителни последици за биоразнообразието, климата и крайбрежните общности, което подчертава необходимостта от по-прецизно моделиране на промените в затворени морета като например Средиземно море.

Адриатическо море може да се счита за естествения „термостат“ на Средиземно море, тъй като влияе върху температурните модели в целия басейн чрез топлообмен, обясняват от ИРБ. През зимата в плитката северна част на Адриатическо море се образува студена гъста вода. Тя потъва на дъното и оттича през Отрантския проток в дълбините на Средиземно море. В продължение на векове това е задвижвало течения, които стабилизират системата и доставят кислород на Средиземно море в дълбочина, допълва БТА.

Тази природна система сега обаче се променя. Обичайно студените води край хърватското крайбрежие стават по-топли и по-солени, така че вместо да охлажда дълбоките средиземноморски води, Адриатическо море изпраща по-топли води, които допълнително затоплят системата.

Основните двигатели на промените са комбинация от глобалното затопляне и промените във валежите и речния отток. По-високите температури на въздуха означават по-малко студена вода на морската повърхност, а промените във валежите и речния отток водят до по-солени води в северната част на Адриатическо море.

Промените в дълбоките води на Адриатическо море биха могли да повлияят и на европейската климатична система. Промените в плътността на дълбоките води влияят на покачването на морското равнище по средиземноморското крайбрежие на Европа, а учените изчисляват, че настоящите тенденции биха могли да доведат до допълнително покачване на морското равнище с 3,3 мм годишно.

Учените от ИРБ продължават да наблюдават дълбините на Адриатическо море чрез постоянни измервателни станции и международно сътрудничество с партньори в Италия, Словения и други средиземноморски страни. Измерванията и изследванията са подкрепени от международни и национални проекти, включително европейските изследователски инфраструктури Euro-ARGO ERIC и EMSO ERIC, регионални проекти за сътрудничество по програмата Interreg Италия-Хърватия (AdriaClimPlus), национални изследователски проекти (GLOMETS, C3PO) и програми за мобилност от Хърватската научна фондация и словенските и италианските изследователски агенции.