Сушата, бурите и покачването на моретата заплашват селското стопанство на Куба

Както при всичко в Куба, зад имиграционния поток стои сложна комбинация от вътрешно политическо и икономическо управление и отношенията със САЩ и други страни.

Куба вече беше в една от най-тежките си икономически, политически и енергийни кризи от десетилетия заради пандемията от коронавирус и руската война в Украйна, наред с други фактори.

Месец след като ураганът Иън удари Куба, Диас е започнал да отглежда корен от маланга - кубинска основна храна, която е по-устойчива на изменението на климата, но е по-малко печеливша от боба.

Част от това, което движи този поток, е изменението на климата, което струва на Куба 65,85 милиарда долара брутен вътрешен продукт само между 1990 г. и 2014 г. или 9 процента от общия ѝ БВП, според колежа "Дартмут".

"Карибските икономики, туризмът, селското стопанство и риболовът са на предната линия" на уязвимите от изменението на климата, отбелязва Донован Кембъл, експерт по изменението на климата в Университета на Западна Индия в Ямайка.

Подобно на останалата част от Карибите, Куба страда от по-продължителни суши, по-топли води, по-интензивни бури и по-високо морско ниво поради изменението на климата. Дъждовният сезон е станал по-дълъг и по-влажен. Това понижава селскостопанската производителност на Куба, която вече е обременена от ембаргото на САЩ и непродуктивна, контролирана от държавата икономика, съобщава БТА.

Броят на кубинците, напускащи страната си, е най-голям от десетилетия насам - американските власти са пресрещнали близо 221 000 кубинци на границата между САЩ и Мексико през фискалната 2022 г. Това е увеличение от 471 процента спрямо предходната година, според митническата и гранична служба на САЩ.

Когато Иън удари Батабано, на около час южно от Хавана, наводнил дома на рибаря Орбелис Силега и унищожил хладилника и телевизора му. Силега вече е бил в трудна финансова ситуация поради намалените рибни запаси. Повишаващите се глобални температури опустошават кораловите рифове, които са жизнено важни морски екосистеми. "Този ​​град без риба е нищо", казва Силега.

Куба има достатъчно слънце, вода и почва, основните съставки, необходими за отглеждане на растения и храна на животни. Променяйки начина, по който функционира природата в Карибите обаче, изменението на климата нарушава основните елементи на производителността.

Куба се зарече, че ще получава близо една четвърт от енергията си от възобновяеми източници до 2030 г. Но досега страната произвежда малко повече от 5 процента от енергията си от възобновяеми източници и все още зависи от петрола от съюзниците Венецуела и Русия.

Селското стопанство отдавна е относително успешна част в затруднената икономика на Куба. Социалистическото правителство имаше сравнително либерално отношение към производителите на храни, позволявайки им да преследват икономическите си интереси по-открито от останалите предприемачи в Куба.

Търговското ембарго на САЩ "пречи на достъпа ни до ресурсите, които бихме могли да имаме и биха ни позволили да се възстановим от тези събития възможно най-бързо", коментира Адианез Табоада, заместник-министър на Министерството на науката, технологиите и околната среда на Куба.